Моят живот по моите правила

Сгреших

Измина седмица откакто Джейми заяви,че ще бъдем само колеги. Наистина спази обещанието си. Отдръпна се от мен. Виждахме се само в холдинга и то предимно на съвещания. Обръщаше се към мен с "г-це Салваро". Така осъзнах грешката си. Не биваше да го отблъсквам, но уви в онзи момент имаше лабиринт между сърцето и мозъка ми, от който не успях да изляза, изгубих се, изгубих и Джейми. Реших да се взема в ръце и да оправя нещата като говоря с него. Щом пристигах в компанията се отправих право към кабинета му, а той тъкмо излизаше.

Джулиа-  Трябва да поговорим!

Джейми-  Имам работа. Излизам!- рече, отсече и продължи по пътя си.

Ева-  Какво става между вас? Напрежението се усеща от километри.

Джулиа-  Знаеш ли къде отива Джейми?

Ева-  На строежа за сиропиталището, имало някакъв проблем.

Джулиа-  И аз отивам.

Ева-  Ами срещата с Лиам, щяхте да обсъждате бюджета на проекта?

Джулиа-  Измисли нещо. Спешно трябва да поговоря с Джейми.
..

Щом отидох на мястото, попитах един от работниците за Джейми, за да го открия по-бързо. Той беше от задната страна на бъдещата сграда, която беше до гориста област. Щом ме забеляза тръгна към мен.

Джейми-  Какво правиш тук?

Джулиа-  Разбрах,че има проблем. Аз също работя по проекта, защо не ми каза?

Джейми-  Уредих проблема, може да си вървиш.

Джулиа-  Гониш ли ме? Работя по проекта, ще огледам наоколо може да ми хрумне някоя идея.
..

Идеята,която трябваше да ми хрумне е как да остана насаме с Джейми. Мислих, мислих и накрая го измислих. Звъннах на Ева и я накарах да прати съобщение на Джейми от телефона на  секретарката му с адрес, на който трябва да отиде. Щом получи съобщението, Джейми се отправи към колата си, а аз тръгнах, след него. Той се качи, както и аз.

Джейми-  Слез от колата!

Джулиа-  Нали си тръгваш, нищо няма да ти стане ако закараш и мен.

Джейми-  Имам работа извън града.

Джулиа-  Аз също. Ще ме оставиш където отиваш, след това ще си повикам такси.

Джейми-  Добре, но при едно условие. Няма да говориш, докато не стигнем.

Джулиа-  Само това ли? Няма проблем. Аз и без това не обичам да говоря много. Ще си мълча. И думичка няма да промълвя. Обещавам!

Джейми-  Вземи и да спазиш обещанието си.

Джулиа-  Още не си потеглил, така че ми е позволено да говоря.
..

Мястото към където караше Джейми беше вилата на наш клиент, който не беше в града, но тъй като беше мой близък знаех къде държи резервните ключове. Разбира се трябваше да измисля начин да накарам Джейми да остане там с мен. Щом стигнахме на мястото, заедно слязохме от колата.

Джейми-  Сигурна ли си,че някое такси ще дойде чак до тук?

Джулиа-  Вече си повиках такси, скоро ще бъде тук. Ти си върши работата. - разбира се това беше лъжа, просто трябваше да намеря начин да го отдалеча от колата. Той тръгна към вилата, а аз спуках две от гумите на автомобила с швейцарското ножче, което бях взела тайно от жапката. Щом разбра,че няма никой в жилището, Джейми се върна при колата и определено не беше доволен от гледката.

Джейми-  Какво по дяволите си направила с колата ми? Чакай малко, ти си измислила всичко, съобщението, настояването да се качиш в колата.

Джулиа- Ти не ми остави друг избор. Искам да поговорим, но ти бягаш от мен.

Джейми-  Няма за какво да говорим.  Не си повикала такси нали?

Джулиа-  Не съм. Далеч сме затова, който и да повикаш ще му отнеме поне два часа за да дойде до тук. Има резервни ключове за вилата в лявата саксия до вратата. Можем да останем тук и да поговорим.

Джейми-  Вече ти казах, няма за какво да говоря с теб. Ние с теб сме колеги и съдружници, можем да говорим единствено по работа. Сега е вечер, работното ни време приключи, затова няма за какво да говорим- отвърна и тръгна към вилата, а аз го последвах. Отключи варата, пусна осветлението и се запъти към втория етаж. През цялото време го следвах. Влезе в първата стая и затвори вратата под носа ми. Опитах се да отворя, но беше заключил.

Джулиа-  Признавам,че сгреших, но поне аз те изслужах, а ти си несправедлив към мен. В онзи момент бях много объркана и исплашена. Почти не те познавам, както и ти мен, затова не знаех дали мога да ти вярвам. Не биваше да те отблъсквам.- не знаех дали ме чува, но след като не получих отговор реших,че не е чул нищо, затова се отдръпнах от варата, тъкмо щях да слизам долу, когато той хвана ръката ми.

Джейми-   Та, какво казваше?- попита, а в отговор получи целувка.

Джулиа-  Извинявай за колата.

Джейми-  Сигурен съм,че ще намерим подходящия начин за да изкупиш вината си....
..

Пренощувахме във вилата, а сутринта се върнахме в града. Щом се прибрах, Раян ме посрещна на вратата с плик в ръка. Някой беше оставил писмо за мен. Не пишеше от кого е. Влязох в стаята си и го отворих. Не беше писмо, не пишеше нищо. В плика имаше снимки, а на снимките бяхме аз и Джейми. Как беше възможно това?Още от първия миг щом зърнах Джейми имах чувството,че съм го виждала и го познавам, но той отрече. Нима ме е излъгал???