Моят живот по моите правила

Кой казва истината?

Джулиа- Къде ме водиш? Пътуваме вече от час.

Лиам- Спокойно, почти стигнахме.

Джулиа- Нужно ли е да се отдалечаваме толкова за да проведем най- обикновен разговор?

Лиам- Не искам никой да ни притеснява.

Джулиа- А аз не мисля,че всичко това е нужно. За какво искаш да говорим? Вчера не каза ли достатъчно? Избрах да вярвам на Джейми, затова каквото и да кажеш няма да има значение. Спри колата, кажи ми каквото ще казваш и да се връщаме обратно. Имам среща с Шери, след два часа, за това нямам време за губене.

Лиам- Вече стигнахме. Хайде, слизай!- каза щом спря колата пред една гориста област.

Джулиа- Шегуваш ли се? Бихме толкова път за да говорим насред нищото?

Лиам- Отстрани изглежда така, но истината е друга. Хайде да вървим, мястото много ще ти хареса.- отвърна и заедно влязохме в гората.

Джулиа- Къде отиваме?

Лиам- Потърпи малко, почти стигнахме.

Джулиа- Ако не ни изяде някоя мечка преди това.

Лиам- Тук няма мечки. Вече стигнахме.- заяви щом доближихме до една хижа.

Джулиа- Това място трябва ли да ми говори нещо?

Лиам- Не си идвала преди, никой не е идвал тук и никой не знае за това място.

Джулиа- Е, щом вече стигнахме където трябваше, сега ще ми кажеш ли кое е толкова важно, че трябваше да отидем до другия край на града?

Лиам- Ти, аз, ние. Има ли по-важно нещо от това?

Джулиа- Не те разбирам.

Лиам- Джулиа, аз те обичам, влюбен съм в теб, влюбих се в теб още от първия миг щом те видях.

Джулиа- Лиам, аз и ти сме само приятели, плюс това излизам с брат ти.

Лиам- Но не си влюбена в него. И преди да получиш амнезия също не беше влюбена в него. Беше с него по принуда. Ти го мразеше. Искаше да съсипеш него и компанията Вега, защото бяха конкретни на баща ти.

Джулиа- Не искам да те слушам. Тръгвам си.- рекох и тръгнах към вратата, но той ме изпревари, заключи в пъхна ключа в джоба си.

Лиам- Никъде няма да ходиш!

Джулиа- Полудя ли? Отключи вратата!