Моят живот по моите правила

Завръщане

Сезон 3..

Минаха три месеца откакто заминах. Бях в Тайланд,Флоренция, Амстердам... Пътувах за да не мисля за него, за да не чувствам мъка от липсата му. Често се случуваше да се припозная на улицата, виждах го, но в същия момент не беше той, просто твърде много исках да го видя, отдалече, само за миг, но да го видя. Сега се намирах на площада в Прага. Седях на една пейка близо до един голям фонтан, а срещу мен се бяха събрали хора, който се радваха на уличните музиканти. Без дори да забележа една възрастна жена беше седнала до мен. Усетих присъствието ѝ, след като ме заговори:...

Тя-  Какво прави младо и красиво момиче само тук?

Джулиа-  Аз..... Всъщност вече не знам къде ми е мястото.

Тя-  Нямаш ли си семейство? Нямаш ли любим?

Джулиа-  Те са далеч от тук.

Тя- Не ти ли липсват?

Джулиа-  Липсват ми разбира се.

Тя-  Тогава защо не си заедно с тях, я седиш сама тук и тъгуваш?

Джулиа-  Това е дълга история. Обстоятелства ме доведоха тук.

Тя-  Не търси вината у другите, а у себе си. Замисли се какво е трябвало да направиш, как е трябвало да постъпиш,че да не се стигне до тук. Аз съм на 70 години, за толкова време научих,че не трябва да бягам от проблемите, а да ги решавам, заедно с причините и както ти ги нарече "обстоятелствата". Сега си млада, мислиш си, че има време за всичко, сега ще замина, ще страдам сама, семейството ми ще ме обича и чака вечно, но животът е пълен с изненади, не знаеш кога и какво ще се случи. Моят съпруг почина преди 8 години. Дъщеря ми също си отиде преди 5 години,имаше левкемия. Сега живея с внучка ми Франческа, момичето, което пее с уличните музиканти. Помага в дом за деца, тя и момчетата идват на площата всеки ден, пеят и свирят, а с парите помагат на сиропиталището, а аз идвам всеки ден да я слушам, защото тя е моето семейство, моят живот.
..

Думите на възрастната жена ме накраха наистина да се замисля какво правя с живота си. Когато заминавах Джейми беше казал, че няма да се меси в живота ми, защото това е моят живот и трябва да го изживея по моите правила. Всъщност защо живота да трябва да има правила? Нека оставим всичко на съдбата...
...

Два дни по-късно...

Брит-  Джулиа?!!- извика от радост, след като ме видя на вратата.

Джулиа-  И ти ми липсваше лельо Брит.- отвърнах и я прегърнах.

Брит-  Защо не каза,че се връщаш? Щях да дойда да те посрещна.

Джулиа- Исках да ви изненадам. Е, изненадааа.. А къде е Раян?

Брит-  На летен лагер, след няколко дни се връща. Много ще се зарадва щом те види тук. Нали ще останеш?

Джулиа-  Разбира се,че ще остана и този път ще е за дълго, надявам се,че ще е завинаги.

Брит-  Много се радвам.

Джулиа-  Ще отида да си взема душ, след това ще отида да говоря с Джейми.- рекох и се насочих към стълбището, но думите ѝ ме спряха.

Брит-  Прости ли му?

Джулиа-  Обсъдих проблема със себе си и стигнах до извода,че всеки греши и заслужава втори шанс. Аз вярвам,че той ме обича.

Брит-  Ами ти, обичаш ли го?

Джулиа-  Той много ми липсваше, постоянно мислех за него и тайно се надявах,че ще го срещна някъде на улицата без значение на кой край на света се намирам. Според теб това какво означава?

Брит-  Че не можеш да живееш без него, а щом не можеш без него, значи го обичаш.

Джулиа-  Обичам го.
..
Взех си душ и се приготвих набързо, след което се качих в таксито и отидох право в холдинга, защото по принцип по това време Джейми се подвизаваше там. Щом влязох и Ева ме видя, изпищя от радост и веднага се хвърли върху мен.

Джулиа-  И ти много ми липсваше.

Ева-  Още не мога да повярвам,че си тук, сякаш е сън. Кога се върна, защо нищо не каза?

Джулиа-  Преди два часа кацна самолета, минах през имението да видя леля и да се преоблека.

Ева-  И веднага дойде тук, но едва ли аз съм причината?

Джулиа-  Исках да видя и теб, но най-вече Джейми. Той е в кабинета си, нали?

Ева-  Всъщност все още не е дошъл, днес няма срещи, не знам дали ще дойде.

Джулиа-  Звънни му и го попитай, но не му казвай,че съм тук.

Ева-  Добре, звъня- отвърна и извади телефона си, след което набра номера му и той вдигна. Чувах гласа му съвсем леко, но това беше достатъчно за да събудя пеперудите в стомаха си.Разговорът беше кратък, но достатъчен за да разбера,че Джейми си е вкъщи и няма да идва в холдинга.

Джулиа-  Много ти благодаря! Аз тръгвам, пожелай ми успех.

Ева-  Не ти е нужен, Джейми е влюбен в теб.
...

Пътувах към дома на Джейми. Пътят ми се струваше безкраен. Ето,че най- сетне стигнахме. Слязох от таксито и застанах пред вратата на къщата. Сърцето ми биеше лудо сякаш васеки момент щеше да изскочи. Вдишах, издишах и натиснах звънеца. Чувах стъпките му приближаващи вратата. Три, две, едно и тя се отвори, а пред мен се появи моят блян.

Джейми-  Джулиа?.......