Моят живот по моите правила

Твоето сърце е моят дом

Не знаех къде живее Джейми, но трябваше веднага да говоря с него. Звънях му няколко пъти,но телефона му беше изключен. Беше късно вечерта, но това не можеше да ми попречи да разбера истината. Повиках си такси, което ме откара до дома на Лиам. Позвънях на вратата и той отвори.

Лиам-  Джулиа? Случило ли се е нещо?

Джулиа-  И аз се питам същото. - отвърнах докато влизах.

Лиам-  Тоест?

Джулиа-  Ти ми каза да стоя далеч от Джейми, защо?

Лиам-  Защото не е добър човек и не искам да те нарани.

Джулиа-  А ти добър човек ли си? Мислех те за мой приятел, а ти си ме излъгал. Какво означават тези снимки- рекох и извадих снимките.

Лиам-  Права си, не ти казах, но не съм искал да те лъжа. С теб се запознахме малко преди катастрофата, не знаех какви са отношенията ти с Джейми. След случилото се ти не си спомняше нищо, а той изчезна, затова не ти казах нищо, не исках да те обърквам.

Джулиа-  Знаеш ли къде живее Джейми?

Лиам-  Да, но е късно нека те откарам до вас.

Джулиа-  Таксито ме чака отвън. Тръгвам, изпрати ми адреса му.- отвърнах и напуснах дома му, след което се качих в таксито. Щом стигнах до къщата на Джейми установих,че се намира близо до моята, което беше още едно нещо, което не знаех. Всъщност не знаех почти нищо за него, а това което знаех сигурно беше лъжа. Позвънях на вратата няколо пъти, но явно не си беше у дома. Тъкмо се качвах обратно в таксито, когато видях колата му. Той паркира, слезе от колата и дойде при мен. Бях толкова ядосана, че без да помисля направо го зашлевих.

Джейми-  И аз се радвам да те видя!

Джулиа-  А аз съжалявам,че ти повярвах. Направи ме на глупачка.Дни наред ми прави фасони, затова че те отрязох, направих какво ли не за да те накарам да ме изслушаш, а ти през цялото време си крил истината от мен.

Джейми-  За какво говориш?

Джулиа-  За това!- отвърнах и му дадох снимките.

Джейми-  От къде имаш тези снимки?

Джулиа-  Ти шегуваш ли се? Това ли е най-важното? Ти си ме познавал, аз хиляди пъти те питах дали сме се срещали преди, а ти отричаше. Гледаше ме в очите и ме лъжеше.

Джейми-  Нека влезем в къщата за да поговорим.

Джулиа-  За какво ще говорим? Ще ми кажеш още някоя лъжа? Дойдох тук за да ти потърся сметка за лъжите, но се отказах. Не си струва да си губя времето с лъжци.- рекох и отворих вратата на таксито за да вляза,но той ме спря, дръпна ме настрани, затвори вратата, плати на шофьора, хвана ръката ми и ме поведе към къщата.

Джейми-  Няма да си тръгнеш преди да ме изслушаш. Ти направи същото с мен, заведе ме на онова безлюдно място за да разговаряме, сега е мой ред, аз ще говоря, ти ще слушаш.

Джулиа-  Аз казах това което мисля, а ти ръсиш само лъжи.

Джейми-  Излъгах те,че не те познавам за да ми дадеш шанс, да се влюбиш в мен повторно.

Джулиа-  Повторно? Тоест ти си ме обичал? Ами аз теб?

Джейми-  Само ти знаеш отговора на този въпрос. Връзката ни беше сложна и двамата направихме много грешки, но въпреки това,че ме докарваше до лудост, аз те обичах.

Джулиа-  А къде беше по време на катастрофата? Защо не беше до мен в болницата, след като толкова си ме обичал?

Джейми-  И аз бях в болница. Бях в кома през тази една година. Първата ми мисъл щом отворих очи беше ти. Съжалявам, че скрих истината от теб. Ако ти бях казал, че те познавам, че сме имали връзка, ти как щеше да реагираш?

Джулиа-  Щях да се изплаша. С дни щях да мисля за теб, да се опитам да си те спомня. Щях да поискам да ми разкажеш за връзката ни. Нямаше да те допусна до себе си, защото за мен все още щеше да си непознат. Може би нямаше да ти повярвам.

Джейми-  Именно затова скрих от теб, защото те познавам и знаех как ще реагираш. Не съжалявам,че скрих от теб, а че те излъгах. Ако не го бях направил нямаше да ме обикнеш.

Джулиа-  Не съм казала,че те обичам.

Джейми-  И аз не съм го казал. Между обичаш и обикнеш има разлика. Не изпитваш ли нещо към мен?

Джулиа-  Не знам. Това,че ти си ме обичал ме обърква.

Джейми-  Все още те обичам. Никога не съм спирал и няма да спра. Дори и да откажеш да  опиташ да се влюбиш в мен ще го приема, само не ме лишавай от това да те виждам. Не мога да живея без да те виждам, затова се върнах, макар и да не ме помниш и да знаех,че няма да мога да те докосвам, да бъдеш моя както преди, дойдох за да бъда близо до теб, да те гледам от далече. Твоето сърце е моят дом, където си ти, там съм и аз.