Моят живот по моите правила

Да те искам? Мразя те!

Мразех приемите, на който трябваше да придружавам баща ми, но като Салваро бях длъжна да го правя. Приготвих се и слязох долу точно в уречения час. Разбира се преди да тръгнем, баща ми отново ме предупреди, че трябва да се държа подобаващо и възпитано. По време на пътуването не си говорихме, което не беше изненада, все пак нямаше за какво, той не ме познаваше, а и не искаше да ме опознае. Щом стигнахме на мястото, тоест една от типичните бляскави сгради за богати хора в града баща ми се зае с мисията си да ме запознае с всички важни клечки. Мразех тези места и хората, който ги посещаваха, надути богаташи, който дори не оценяват, това което притежават. След като баща ми ме представи на своите съдружници и приятели, най-сетне бях свободна. Излязох на терасата за да остана сама и далеч от всички погледи. Макар, че вече от месец бях тук, все още не се беше забравил повода за завръщането ми. Отново всички ми съчувстваха за преживяното. Неусетно някой ме хвана през кръста и зарови главата си във врата ми. Първоначално се стреснах, но щом усетих неговия аромат се успокоих. Обърнах се с лице към него и заварих огромната самодоволна усмивка на лицето му.

Джейми- Много си красива.

Джулиа- Надявах се, че няма да дойдеш или поне, че няма да се срещнем.

Джейми- Всъщност се надяваше да ме видиш, съгласила си се да присъстваш с надеждата да се видим.

Джулиа- Ех мечти, мечти. Не искам да те виждам нито тук, нито някъде другаде.

Джейми- Освен в леглото. Хайде да се махнем от тук и да отидем у нас!-каза и отново ме обгърна.

Джулиа- Стой далеч от мен!- рекох и го избутах.

Джейми- И двамата знаем, че накрая ще стане на моето.- отвърна и си тръгна, което беше нещо, което не очаквах, защото той никога не се отказваше. До края на партито засякохме погледите си няколко пъти, но само толкова до момента, в който го видях в компанията на някакво момиче. Тя флиртуваше с него, а той ѝ позволяваше да го прави, защото знаеше, че го наблюдавам. Кръвта ми кипна когато тя докосна ръката му. Действах импулсивно, без да мисля за последствията, просто тръгнах към тях и щом стигнах хванах китката му и го задърпах към изхода. Щом излязохме от сградата, пуснах ръката му и застанах срещу него, а той разбира се беше много щастлив от случилото се.

Джейми- Казах ти, че ще стане на моето.

Джулиа- Няма да дойда у вас и няма да спя с теб, просто не исках да използваш момичето.

Джейми- Това ли било? А аз си помислих, че ме ревнувш.

Джулиа- Моля? Да те ревнувам? И защо да го правя? Кой си ти, че да те ревнувам? Какъв си ми? За мен ти си едно нищо, един никой.

Джейми- Един никой, така ли? А какво ще каже баща ти, когато разбере, че си била в леглото на този никой?

Джулиа- И защо си мислиш, че ще ти повярва? Ще отрека, ще кажа, че лъжеш, че си измисляш, че дори не те познавам.

Джейми- Може да не повярва на думите ми, но на това което ще види с очите си, иска или не ще повярва.- отвърна и ми показа клипче на телефона си, на което беше ни заснел у тях докато правим секс.

Джулиа- Изтрии го веднага!- извиках и взех телефона от ръцете му.

Джейми- Изтрии го щом искаш, имам още копия. Играеш си с огъня Салваро. Мислиш ме за глупак, но всъщност ти си глупава. Съжалявам принцесо, но този път няма да стане така както ти искаш. Когато кажа ела ще идваш, когато кажа тръгни си, тогава ще си ходиш. Ще правиш това, което аз ти казвам или баща ти ще разбере за нас.

Джулиа- Няма "нас". Няколко пъти правихме секс и толкова. Защо го правиш? Какво искаш от мен?

Джейми- Искам теб. Ти ме мразиш, но същевременно не можеш без мен, това ме кара да те желая,но.... Всъщност искам друго от теб. Баща ти е конкурент на моя. Двамата участват в търг и моят баща иска да го спечели на всяка цена, затова ти ще разбереш каква сума ще предложи и ще ми кажеш.

Джулиа- Не мога да го направя.

Джейми- И защо не? Ти не обичаш баща си, на него не му пука за теб, а и ти не се интересуваш от бизнеса му.

Джулиа- Това не е вярно. Щом завърша ще работя в компанията, затова няма да предам баща си. Ако вие спечелите, това ще навреди на нашата фирма.

Джейми- Добре, ти си знаеш. Или ще ми помогнеш или баща ти ще научи за нас.

Джулиа- Спри да повтаряш това "нас"! Няма "нас".

Джейми- Под "нас" имам предвид нашето съдружие, ти ще правиш каквото поискам, а аз ще пазя малката ти тайна. Помисли си до утре. Сега ще тръгвам, искаш ли да дойдеш с мен?

Джулиа- Разбира се, как бих отказала на мъжа, който ме изнудва. Върви по дяволите Джейми! Мразя те!