Моят живот по моите правила

Живей в свят изпълнен с любов

Джейми-  Джулиа?- рече учудено щом ме видя.

Джулиа-  Май не се радваш да ме видиш?

Джейми-  Глупости, просто се изненадах, не очаквах, че щом отворя вратата ще видя теб. Влизай!- отвърна и ми направи място за да вляза.

Джулиа-  Друг ли очакваше? Ако чакаш някого мога да си тръгна.

Джейми-  Откакто замина чакам само този ден, денят в който отново ще видя лицето ти, ще те прегърна и целуна.

Джулиа-  Тогава какво чакаш? Само ме гледаш, кога ще преминем към часта с прегръдката и целувката?

Джейми-  Още сега- отвърна и ме обгърна с ръцете си. Бях в рая. Обятията му бяха вълшебни.

Джулиа-  Нека аз довърша- добавих и слях устните си с неговите в продължителна целувка, целувка която не исках никога да свършва.

Джейми-  Много ми липсваше.

Джулиа-  И ти на мен. Аромата ти, лицето ти, обятията ти, целувките, всичко.

Джейми-  Не си отивай. Остани с мен.

Джулиа-  Никога повече няма да си отида. Оставам с теб завинаги.
..

Няколко часа по-късно..

Лежах в обятията на Джейми, беше ме обгърнал с едната си ръка, а с другата галеше лицето ми. Не исках този миг никога да свършва.

Джулиа-  Идваше ли да ме виждаш?

Джейми-  Шест пъти.

Джулиа-  Беше ли в киното във Флоренция?

Джейми-  Беше слънчево и много горещо, ти се разхождаше съвсем сама, изведнъж заваля силен дъжд. Всички наоколо се разтичаха да се скрият някъде, а ти седеше и се оглеждаше. Тогава исках да дойда при теб, беше сама на чуждно място, бях тръгнал към теб, но ти изтича напред и влезе в киното. Вървеше прожекция на любовен филм, ти си взе билет и влезе, а аз те последвах. Беше тъмно затова не ме видя. Седях отзад близо до вратата, а ти беше седнала на третия ред. Прожекторите осветяваха лицето ти. Седеше в профил, затова можех да видя всяка емоция, всяка гримаса, която правеше на различните сцени. Щом филма свърши побързах да изляза за да не ме видиш, все пак имахме уговорка да те гледам само отдалече без да разбереш.

Джулиа-  Видях те като излизаше, тръгнах след теб, но щом излязох от киното дъждът беше спрял и улиците отново бяха оживени. Не те открих в тълпата, затова си помислих,че е било плод на въображението ми.

Джейми-   Какво щеше да направиш ако ме беше настигнала?

Джулиа- Щях да те прегърна. Щях да бъда щастлива,че съм те видяла, но след това щях да ти се скарам, затова че не си спазил обещанието си към мен.

Джейми-  А може би щеше да се върнеш тук с мен или да поискаш да остана с теб.

Джулиа-  Не мисля. Всъщност нямаше да се върна ако онази жена, която срещнах в Прага не ме накара да проумея,че животът е твърде кратък и непредсказуем за да го пропиляваме в мъка и далеч от любимите си хора.

Джейми-  Някой ден заедно ще отидем в Прага, за да благодаря на тази жена, че те върна при мен.

Джулиа-  А аз трябва да благодаря на Питър.

Джейми-  Питър? Кой е той?

Джулиа-  Един от твоите хора, който прати да ме следят. Виждала съм го и пред дома ти, затова го познах на летището. Помолих го да не ти казва, че се връщам, за да мога да те изненадам.

Джейми-  Ще му увелича заплатата, защото това беше най- хубавата изненада, но и ще го предупредя повече да не изпълнява молбите ти.

Джулиа-  Защо?

Джейми-  Защото си непредсказуема. Ще останеш тук, нали?

Джулиа-  Вече ти казах, няма да заминавам, оставам тук.

Джейми-  Имах предвид при мен. Искам да живееш тук с мен, както преди.

Джулиа-  Моля те, не го казвай! Не искам да знам нищо за миналото ни. Не го споменавай повече. Нека живеем в бъдещето.

Джейми-  Щом това е желанието ти. Искам само да бъдеш с мен.

Джулиа-  Завинаги любов моя.

...
Джулиа и Джейми най- накрая успяха да се помирят, оставяйки миналото зад гърба си. Всяка история завършва с "И заживели дълго и щастливо до края на дните си", но уви, това не е краят на историята, затова щастието ще остане в бъдещето. Истинските изпитания пред героите тепърва предстоят. Въпросът е, ще устои ли и този път любовта им?