Моят живот по моите правила

Доверие

Днес се навършваха 15 години от смъртта на майка ми. Мразех този ден, откакто бях на 6 и разбрах,че никога повече няма да видя майка си, че тя вече няма да ме прегръща и целува, че няма да ми разказва приказки за да заспя, че няма да бъде до мен. Станах рано, приготвих се и излязох. Не бях ходила на гроба ѝ откакто заминах, но сега бях тук и имах нужда да отида, да бъда близо до нея. Седях и гледах името ѝ изписано на каменната плоча, а от очите ми се стичаха сълзи. Неусетно до мен се приближи някой и постави ръката си на рамото ми. Първоначално помислих,че това е баща ми, защото усещах голямата мъжа ръка, но щом погледнах към него установих,че бях сгрешила. Избърсах сълзите си и се изправих на крака заставайки срещу него.

Джулиа-  Ти какво правиш тук?

Джейми-  Знаех,че ще бъдеш тук.

Джулиа-  Върви си! Не искам да те виждам.

Джейми-  Знам,че си ядосана за вчера и имаш право, но се постави на мое място.

Джулиа-  Точно тук ли намери да се оправдаваш?

Джейми-  Нека отидем у нас и да поговорим.

Джулиа-  За какво да говорим? Или измисли още в какво да ме обвиниш?

Джейми-  Хайде да отидем у нас, там ще поговорим!
..

Склоних и отидохме в дома на Джейми. Надявах се,че ще се извини и вече не ме подозира. Трябва да ми вярва за да мога да го съсипя. Щом стигнахме, той отключи вратата и влязохме, след което се насочи към дневната, но щом видя,че няма да го последвам, а седя със скръстени ръце близо до вратата, реши да се върне обратно.

Джейми-  Нека седнем и да поговорим.

Джулиа-  Няма нужда и без това ще си тръгна при първите изречени от теб думи, защото ще бъдат обвинения. Този път какво съм направила? Обвини ме в лъжа, в кражба, сега какво остана? В убийство?

Джейми-  Ще се успокоиш ли? Бях ядосан, затова не мислех какво върша и какви ги приказвам. Не допускам никого до дома си освен теб и жената, която почиства.

Джулиа-  И затова обвини мен. Всъщност си прав, тя сигурно работи тук отдавна и ѝ имаш доверие, а аз съм просто жената, с която се забавляваш от време на време.

Джейми-  Така е, тя работи тук от доста време и ѝ имах доверие до вчера. След като ти си тръгна я повиках тук и я разпитах. Тя си призна, че е разменила записите и ги е дала на някакъв мъж, който я е заплашвал.

Джулиа-  Но нали държеше дисковете в сейф, който е логично да се отваря с парола, тя от къде е знаела каква е паролата? Или си ползвал рождената си дата?

Джейми-  За толкова глупав ли ме имаш?  Не знам как,но този който я е заплашвал е знаел и паролата.

Джулиа-   А за какво му са запасите? Какво имаше на другия?

Джейми-  Това не е твоя работа. Не биваше да те обвинявам, сгреших.

Джулиа-  Казва се "извинявай" или "съжалявам", но разбира се в грубия ти речник тези думи не присъстват.

Джейми-  Искаш да се извиня? Нека го направя тогава- отвърна, дръпна ме към себе си, така че да се озова в обятията му, след което сля устните ни.

Джулиа-  С думи не можеш ли?

Джейми-  Предпочитам с действия- отговори, вдигна ме на ръце и ме заведе до спалнята си, след което ме сложи да легна на леглото и се настани върху мен.

Джулиа-  Кой беше мъжа, с когото се караше вчера?-попитах докато той целуваше врата ми.

Джейми-  Това не е твоя работа. Не си ври носа там където не ти е работа, защото и двамата не искаме да ми се случи нещо на сладкото ти носле,нали?

Джулиа-  Какво ще стане със записа, на който сме двамта с теб?

Джейми-  Сега ли е моментът, в който трябва да го обсъждаме? Имаме си по-важна работа- каза и свали тениската си, след което последва и моята.

Джулиа-  Да Джейми, сега е моментът. За теб всичко това е игра, но не и за мен. Не искам никой да вижда този запис.- отвърнах, избутах го от себе си и се изправих в седнало положение.

Джейми-  Успокои се! Ще направя всичко възможно за да открия кой е взел дисковете.

Джулиа-  Обещаваш ли?

Джейми-  Обещавам!- отговори, придърпа ме към себе си и ме прегърна.
....

..
Лейла-  Значи планът ни е проработил? Все още се чудя как успя да убедиш онази жена да излъже Джейми.

Джулиа-  Поискам ли мога да постигна всичко. Да го наречем женска солидарност. Казах ѝ,че на клиповете съм аз и,че Джейми ме заплашва,че ще ги пусне в интернет за да ме злепостави. Казах,че баща ми е много болен и ако види записите не дай боже може да му стане нещо. И общо взето я поизлъгах,но си струваше.

Лейла-  Сега Джейми ти вярва,нали?

Джулиа-  Не достатъчно, но ми обеща да открие, този в когото са записите.

Лейла-  Търси врага, а той всъщност е в леглото му.

Джулиа-  Не ми го натяквай, моля те! Само така мога да бъда близо до него.

Лейла-  Не е като да не ти харесва, но това е друга тема. Какъв ще е следващия ти ход?

Джулиа-  Да спечеля пълното му доверие. Ще му върна записите...

....