Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

26- ФИНАЛ

Тияна отново се взираше в празното пространство пред себе си. Днес бе денят, в който тя щеше да се омъжи и не беше, това което винаги си бе представяла. Нямаше да е за човек, когото обича или поне харесва, това щеше да е Ерик. Нямаше да изживее с него един дълъг и щастлив живот и нямаше да му позволи да поквари детето, разтяшо в утробата ѝ. Време бе да започне плана ѝ. Пладне вече наближаваше и тя трябваше да започне с приготовленията, трябваше Ана да е тук вече, за да ѝ помогне да се облече. Роклята бе станала тежка, заради многото слоеве плат, които при даваха на роклята бухнал и величествен вид.

- Тияна, тук съм. Извинявай, че се забавих, да започваме - каза възрастната жена влизайки през вратата- иамме смао няколко часа, а работа ни чака.

-----------------------------------------------------------

- Е, отново съм тук, но не по същите поводи- каза тихо Питър, слизайки от картата.

- Чух те и мога да кажа, че този факт ме радва- отвърна на свой ред Кармен.

- Това място си е останало същата дупка- извъртя очи мъжът вървейки към широко отворените порти на замъка.

Жената, чиято прошарена коса се спускаше до кръста не отговори нищо, тя просто продължи да ходи. Колкото повече тя се приближаваше до двореца, толкова повече от спомените ѝ се връща ха и нахлуваха в съзнанието ѝ. Всяка вечеря, на която тя бе присъствала, всеки път, в който бе търпяла надутите лордове и най-вече пътите, в които бе търпяла свалките на краля под носа на кралицата. Дали кралят щеше да я разпознае, образът ѝ трябваше да е останал все някъде запечатан в съзнанието му.

-----------------------------------------------------------

- Ейдън, мисля че ще закъснеем- каза Малия тихо, така че само той да я чуе.

- С това темпо ще стигнем чак довечера- каза той тихо и погледна Малия в очите, които бяха абсолютно същия тъмен цвят като тези на Тияна- ако имаме късмет, когато стигнем церемонията няма да е приключила все още.

-----------------------------------------------------------

- Стягай още Ана, роклята трябва да бъде плътно по тялото ми- каза Тияна стискайки зъби.