Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

19

Тияна кротко вървеше след мъжа, за когото се бе съгласила да се омъжи, щеше да опита да избяга, чак когато бе сигурна, че приятелите ѝ са достатъчно далеч и няма да ги намерят.

- Тияна къде си, видях приятелите ти да преминават планините- попита гласът на Мълния в главата ѝ.

- Печеля им време, проследи ги и ми кажи, когато са достатъчно далеч от тук Мълния- каза Тияна на ум.

- Ами ти, как ще се измъкнеш?

- Ще намеря начин, веднъж се измъкнах от там и втори път ще го направя- каза Тияна уверено в главата си.

- Аз ще те наблюдавам- каза гласът на създанието ѝ- трябва да те пазя.

Гласът на тъмното създание спря да звучи в главата на момичето, сега тя бе сама отново. Неусетно бе изминала пътя и сега бе близо до самия вход на двореца. Портите, които стояха широко отворени разкриваха гледката към карета с четири коня и кучияш, който чакаше момичето и принца, за да потегли. Ерик отвори вратата на каретата и направи път на Тияна да влезе, влизайки точно след нея, минута след затварянето на вратата на каретата, те потеглиха.

- Защо просто не прелетяхме разстоянието- попита Тияна, поглеждайки Ерик.

- Защото ние сме царски особи и заслужаваме подобаващ превоз, а и така шанса да ми избягаш е много по-малък- каза мъжът усмихвайки се.

Тияна извърна поглед, поглеждайки през малкото прозорче на каретата, не ѝ бе приятно да е сама с този мъж, не ѝ след всичко. Единственото, което искаше бе да го удуши точно тук и сега, но тогава щеше да започне война.

- Колко още остава докато се роди наследникът ми- попита Ерик поглеждайи я.

- Не знам- каза брюнетката, повдигайки рамене.

- Как така не знаеш, не са ли те преглеждали лекари- попита той нервно.

- Не мисля, че схващаш ситуацията, никой не трябваше да знае, че съм бременна- отвърна Тияна троснато.

- Не мисля, че за теб е добре да ми говориш с този тон- каза мъжът подсмихвайки се.

- Не ме е страх от теб Ерик- каза Тияна уверено.

- Голяма грешка принцесо- каза той, издърпвайки я към себе си и поставяйки я в скута си- искаш ли да направим една тренировка преди първата брачна нощ- попита той усмихвайки се.

- Пусни ме Ерик- каза Тияна опитвайки да се отскубне от ръцете му.

- Не още принцесо- каза той, обхващайки шията и с длан и придърпвайки я към устните му.

Тияна се опитваше да се отблъсне от тялото на мъжът, в чиито ръце бе, но без успех. Тя усещаше как той бавно се приближава към устните ѝ, щеше да я целуне.

- Спри да се дърпаш и може да ни е приятно и на двамата- каза Ерик през зъби, доближавайки лицето ѝ към неговото.

Страх бе обвзел цялото тяло на момичето, когато той допря устните си до нейните. Тияна се опита да изпищи, но в този момент Ерик запуши устата и с ръка.

- Добре принцесио, не искаш да правиш секс с мен сега, но след сватбата ти си моя и ще правя каквото си поискам с теб- каза той ядосано.

Ерик избута брюнетката от себе си и тя падна на мястото си.

- Имаш една седмица да се примириш- каза той и извърна поглед.

- Никога няма да се примиря- каза Тияна, карайки го да я погледне- никога няма да съм твоя.

- Ще видим тази работа- каза Ерик, усмихвайки се самодовлно.

Това бе последното изречение, което Ерик бе казал и бе сложило край на разговорите между тях. Тияна мълчеше измидляйки начини, по които да убие мъжът седящ срещу нея, мечтаеше си да изцапа ръцете си с неговата кръв, но не трябваше да го прави все още, трябваше да изчака точният момент. Часове бяха изминали от пътуването им, когато тияна чу гласчето на вълшебното създание в ума си.

- Тияна, чуваш ли ме- чу тя гласът на митичното създание.

- Да- отговори тя на ум.

- Приятелите ти минаха прохода- рече създанието и част от момичето се успокои- аз ще тръгна след теб, за да съм по-близо.

- Добре- каза Тияна и друг глас я извади от мисловния ѝ разговор.

- Пристигнахме в новият ти дом принцесо- каза Ерик поглеждайки през малкото прозорче.

Гледката към познатият дворец се разкри пред очите на Тияна, тя отново бе на мястото, от което се бе опитала да избяга, но сега Ейдън го нямаше, за да ѝ помогне. Кучияшът дръпна юздите спирайки коенете и слезе от мястото си и отвори вратите правейки път на момичето да слезе, в този момент Ерик стана и тръгна пред нея, слизайки от каретата. Надутият принц избута кучияшът и подаде ръка на момичето, давайки ѝ знак да слезе. Тияна погледна мъжът стоящ пред нея и слезе банво гледайки напред без да уважи вдигната му ръка, чакаща да обхване нейната.

- Много грубо принцесо- каза Ерик, заставайки близо до нея

- Спри да ме наричаш "принцесо"- каза ядосано момичето, поглеждайки го злобно.

- Ще спра след седмица, когато станеш кралица, но за сега си оставаш принцеса- отвърна Ерик усмихвайки се ехидно и тръгна бавно напред към портите на двореца.