24

110 8 0
                                    

- Тияна ела и ми покажи какъв цвят искаш да е роклята ти- повика я Ана.

Майката на Грейси и момичето се приближиха до гардероб и веднага, след като жената го отвори, пред очите на Тияна се разкриха многоцветни парчета плат. Тя прокара ръка през тях, оглеждайки подредбата. Платовете бяха подредени по цветове и различните нюанси се сливаха, образувайки дъга.

- Този- каза брюнетката, посочвайки един от платовете.

- Кърваво червен, преливащ към бордо- поясни жената- на допир е нежен и не е тежък, така че многопластовата рокля няма да ти тежи. Много добър избор.

- Благодаря ти, че ми помагаш Ана- отвърна момичето и се усмихна.

- Това е работата ми- отвърна жената, взимайки малкото парче плат от гардероба.

- Знаеш за какво говоря- поясни Тияна- то не е част от работата ти.

- Ще ти помогна, защото смятам, че е правилно- каза възрастната жена и погледна към момичето- но искам да предадеш съобщение на Грейси.

- Какво ще е то? - попита Тияна.

- Ще го напиша на хартия и ще ти го дам да ѝ го предадеш. Обещай ми, че ще стигне до нея.

- Ще направя всичко възможно да ѝ го предам- отвърна момичето- аз ще тръгвам.

Ана кимна към брюнетката стояща пред нея и след това момичето излезе от стаичката, оставяйки я сама. Майката на Грейс сама щеше да направи роклята, това нямаше да е просто рокля, никой нямаше да забрави тази рокля. Тияна закрачи по коридорите, тя искаше да се върне в стаята си и да си почине. Бе загубила половината ден в обсъждане на рокля, планове и взимане на точни мерки и чертежи. Бе уморена след всичко, а не искаше да остава будна нито секунда повече, за да не вижда Ерик. До сватбата и коронацията оставаха почти пет дни, трябваше да си почине и да се подготви.

-----------------------------------------------------------

- Кармен знаеш, че не трябваше да идваш тук нали, с едно щракване на пръстите мога да натам стражите си да те затворят в килия- усмихна се Питър, заплашвайки я.

- Питър, не ме заплашвай, а си избери дрехите, с които ще бъдеш облечен на сватбата на дъщеря ни- каза тя, засмивайки се.

- Кога ще тръгваме? - попита той със сериозен тон.

- След три дни, имаш три дни да се възстановиш и да премислиш всичко отново, не прави глупости- отвърна му брюнетката със заплашителен тон- ще има последствия.

Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА} Where stories live. Discover now