Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

3

Небето бе започнало да потъмнява, а звездите да се показват, двете луни все още се криеха зад облаците, чакайки тъмнината да завладее напълно цялата земя.

- Трябва да продължиш сама- каза Дерек изведнъж, поглеждайки Малия.

- Защо? - попита тя.

- Трябва да се върна в планините и да взема нещо за ритуала, трябва да знаем от кого е детето- поясни той, опитвайки се да бъде тих, за да не го чуе Тияна.

- Ще се справя- каза русокоската- ще я заведа.

Тъмнокосият демон, Дерек рязко смени посоката, оставяйки демонката и момичето с черните криле сами.

- Къде ме водиш- попита Тияна изведнъж.

- Ще разбереш много скоро- отговори простичко Малия.

Тияна замлъкна, когато пред себе си видя огромен замък. Този бе също толкова царствен и величествен, колкото този в който тя бе живяла. По кулите му имаше сняг. Замъкът се извисяваше във високите планини, заобиколен от малки къщички, намиращи се в подножието на планината. Това не приличаше на ада, в който си представяш тя, че живеят всички тези демони и дяволи. Колкото и да не ѝ се искаше на Тияна да го признае, мястото бе наистина красиво.

- Защо ме водиш тук? - попита любопитното момиче.

Малия не отговори на въпросът ѝ, а се спусна рязко към двора на замъка, Тияна я последва. Обърканият поглед на момичето се опитваше да запомни всеки един детайл на това място, но то бе огромно, а тя не знаеше нито защо е тук, нито къде всъщност се намира. Дяволитата блондинка се приземи на земята и прибра прилеповите си криле и малките рога излизащи от черепът ѝ.

- Следвай ме- каза заповеднипески русокоската.

Тияна се приземи и прибра черните си, като катран криле и побърза да последва Малия. Още няколко демона във военни ониформи наобиколиха двете момичета, образувайки щит. Отново се чувстваше притисната, тя не познаваше никого от хората тук, но не искаше ѝ да се запознава с тях, може би някой от тези хора бе наредил на Дерек и Малия да убият нейният любим, Ейдън. Тияна преглътна тежко, усещайки как малкото храна, която бе останала в стомаха ѝ се надига бързо, при мисълта, че отново е сама. Отново си нямаше никого. Обувките на двете момичета и стражите тропкаха по кремавия мрамор, който се намираше под краката им. Тияна оглеждаше дългият коридор, през който преминаваха. На стените висяха различни пейзажи и портрети на жени и мъже, на чиито глави имаше корони. Коридорът направи своя завой и след него Тияна забеляза огромните отворени порти, водещи към някаква зала. Войниците застанаха пред ръмнокосото момиче, с влизането си в залата. Малия се отдалечи и излезе от образувалия се от войниците кръг.

- Тя тук ли е? - попита плътен мъжки глас.

- Да, тук е- отговори високо и ясно блондинката, правейки знак на войниците да се отдръпват, за да я види непознатият.

Когато войниците се отдръпнаха, пред Тияна се появи познат само от сънищата ѝ образ. Това бе Питър, биологичният ѝ баща, но сега косата му не бе черна, а прошарена- сиво, бяло и черно бяха цветовете, които окрасяеаха главата му. Бръчки се бяха появили на лицето му и той бе видимо измъчен. Питър се приближи бвно към Тияна, поставяйки лека усмивка на устните си.

- Личи си, че си моя дъщеря- каза той, продължавайки да ходи към нея.

Тияна бавно отстъпи назад, но телата на войниците зад нея я спряха, тя бе в капан. Нима собственият ѝ баща бе убил любимият ѝ?

- Защо съм тук? - попита Тияна неспокойно.

- Нима не се радваш да видиш собственият си баща? - попита Питър.

- Отговори ми на въпроса- каза Тияна твърдо, стараейки се да не показва притеснението си.

- Бях пратил шпионин да ми донесе книга, в която ангелите събират всичките си заклинания и магии, но той ми донесе нещо по-ценно. Вестта, че моята дъщеря е жива и споделя едно легло с врага ми- каза кралят, спирайки да се движи.

- Дерек- каза Тияна тихо, надявайки се никой да не я чуе.

- Малия, къде е Дерек- попита бащата, обръщайки се към русокосото момиче- трябваше да се върне заедно с теб.

- Имахме малки усложнения и се наложи той да се върне за нещо важно. Ще се върне колкото може по-скоро татко- каза блондинката, шокирайки Тияна още повече.

Нима тя имаше сестра? Трябваше да се досети, тези тъмни очи. Двете момичета имаха същите тъмни очи, които със сигурност бяха наследили от баща си. Малия забеляза паниката, в която изпадаше нейната пулосестра и побърза да каже нещо друго, за да я измъкне от всичко това.

- Тияна сигурно е уморена, да я заведа ли в стаята ѝ?- попита Малия, прехапвайки устните си.

- Да, там я чака изненада- каза Питър усмихвайки се фалшиво.

- Хайде, Тияна- подтикна я блондинката и задърпа ръката ѝ.

Тияна не знаеше какво да каже, не бе очаквала това, тя бе отпуснала тялото си, позволявайки на Малия да я тегли след себе си. Когато най после се бяха отдалечили достатъчно от залата, Малия проговори.

- Ще ти обясня всич- опита да каже блондинката.

- Ние сме сестри?- зададе въпрос по скоро към себе си, отколкото към Малия брюнетката.