Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

6

Тияна отвори очи и рязко се изправи, заставайки в седнало положение. Светлината пречеше на зрението ѝ да фокусира, тя разтърси глава и отново огледа мястото, на което се намираше. Това бе нейната стая, а около нея всички бяха спрял работата си.

- Тя е будна- прошепна едно от непознатите лица.

Една от жените облечени в бяло излезе от стаята на бегом, а останалите се приближиха към Тияна, с притеснителен поглед.

- Как се чувствате принцесо?- попита плахо една от жените.

- Отпочинала, но гладна- каза Тияна, премествайки се на ръба на леглото в опит да се изправи.

- Принцесо не ставайте, все още сте слаба- каза друг женски глас.

Тияна не се вслуша в нито една от лекарките в стаята, тя се изправи, но в следващия момент падна на земята, тя бе твърде слаба. Жените облечени в бяло се с пуснаха към нея, помагайки ѝ да седне, в този момент през вратата влезе баща ѝ Питър заедно с Дерек и непознат мъжки образ.

- Дерек, помогни ѝ да се изправи и да седне на леглото- нареди кралят със студен тон- а вие излезте- каза той, обръщайки се към жените облечени в бяло, които се намираха в стаята.

Дерек повдигна Тияна и бавно задвижи тялото ѝ към огромното легло, позволявайки ѝ да се опре на него и да ходи бавно.

- Тияна- каза Питър развълнувано- запознай се с брат си- каза кралят правейки път на момчето да се приближи към дъщеря му.

- Шейн- каза високият почти колкото краля тъмнокос мъж и очите му се впериха в слабото момиче- приятно ми е да се запознаем.

- Тияна- каза момичето кротко със сух глас, нямаше сили за нови запознанства точно сега.

- Тия, как може да си толкова безотговорна и да се опитваш да избягаш, едва не умря- каза ядосано бащата.

- Това, че си ме създал не значи, че можеш да ме наричаш Тия, не сме си толкова близки- каза тъмнооката, опитвайки се да се изправи и да изглежда заплашително, но отново падна на земята.

- Виж се, жалка си- каза с насмешка Питър- дори не можеш да се изправиш, за теб бях слушал, че си могъща, но сега виждам, че си просто инатлива слабачка.

- Татко- опита се да каже Шейн и да накара баща си да замълчи.

- Млъкни Шейн, не бъди слаб- каза бащата и се наведе и хвана брадичката на момичето- имам планове за теб Тия, които ти ще изпълниш, дори да не искаш- каза той и се усмихна подло и се изправи рязко.

Питър отвори вратата и я затръшна след себе си, оставяйки Дерек, Шейн и Тияна сами в стаята. По бузата на момичето се спусна самотна сълза и това не остана незабелязано за двамата мъже.

- Стани- каза Дерек заповенически, подавайки ѝ ръка.

Тияна пое ръката му и се изтегли с последни сили и отново седна на леглото.

- Намери ли нещо? - попита тъмнооката, изтривайки сълзите от лицето си.

- Нямаше го, не намерих нищо- каза Дерек поглеждайки стрснатото момиче- обиколих раяна, сякаш се е изпарил, не намерих дори следи.

- За какво говорите? - попита Шейн.

Дерек се опита да го прекъсне и да изрече лъжа, замазвайки положението, но тияна започна да говори преди него.

- Мъжът, за когото щях да се омъжа е мъртъв- каза Тияна, поглеждайки го с безизразбото си лице, тя стискаше юмруците си, забивайки ноктите си в собствената си кожа в опити да канализира болката и да не се разплаче.

- Кой го уби? - попита любопитни брат на момичето.

- Аз- каза Дерек и наведе главата си- изпълнявах заповеди, съжалявам за Ейдън.

- Ейдън, принцът на царството, с което воюваме от години?!- попита шокирано Шейн.

- Да- каза Тияна почти шепнейки.

- Брат му Ерик ще дойде тук след седмица- каза братът на момичето объркан.

- Какво? Защо? - попита Тияна, с широко отворени очи, бе уплашена.

- Не зная, татко го повика- каза тъмнокосият принц гледайки как сестра му изпада в несвяст.

Тялото на момичето се свлече и падна в леглото, тя отново бе припаднала, новините за идването на Ерик можеха да накарат сърцето ѝ да спре. Дерек се пресегна стреснато, хващйки китката на момичето в търсене на пулс. Тя бе жива.

- Какво ѝ стана?- попита объркан Шейн- Да повикам ли лекар?

- Не, не казвай на никого за този разговор, тя ще пострада, ако някой разбере, достатъчно неща ѝ се случиха до сега- каза Дерек.

- Ще си мълча, не искам баща ми да съсипе живота на още едно от своите деца, ще ви помогна да разберете защо Ерик е тук- каза Шейн и излезе.

Дерек постави тъмнокосото момиче под завивките и излезе през вратата, трябваше да намери Малия и да ѝ разкаже всичко.

Каков бе намислил баща ѝ? Защо въобще бе повикал някой от враговете си в собственият си дом? Безжизненото тяло на Тияна не помръдваше, но умът ѝ препускаше през всички онези лоши спомени за Ерик. Не искаше да го вижда. Имаше лошо предчувствие. Сякаш това не поредният ѝ кошмар.