17

91 11 0
                                    

Тияна бе повела двете си приятелки към стаята на Малия, те вървяха по дългия коридор мелчейки, не искаха някой да го чуе. В този късен час всички вече спяха, точно за това бе подходящо да се измъкнат сега. Когато стигнаха до махагоновата врата Тияна съвсем леко натисна дръжката и влезе в стаята, правейки път на Патриша и Селест, за да влязат, брюнетката затвори вратата след себе си и заговори тихо.

- Време е да тръгавате- каза Тияна, обръщайки се към тях. Чак сега забеляза, че Шейн стоеше до Малия, държейки раница той също щеше да си тръгне.

- Ще ви носим, за да се отдалечи по-бързо- каза Шейн тихо- имаме един ден преди да са забелязали липсата ни, да побързаме.

Тияна се приближи до двете си приятелки и ги прегърна, тя се сбогува вътрешно с тях, след това се доближи до сестра си и брат си и ги прегърна.

- Не им казвайте нищо преди да сте се отдалечили достатъчно- каза Тияна, така че само те да я чуят- намерете щастието и не се връщайте- каза тя и се отдръпна от тях.

По бузата на Малия се спусна самотна сълза, която тя изтри бързо, за да не бъде видяна от Селест и Патриша. Блондинката се обърна и отвори вратите на терасата си.

- Хайде- каза тя, подканяйки ги.

Малия извади на показ тъмните си прилепови криле и рогата, бе готова да полети, тя подаде ръката си напред, изчаквайки някое от момичетата да я хване. Селест се приближи към нея и хвана ръката ѝ, веднага след това Малия се издигна във въздуха, хващайки и другата ѝ ръка. Шейн направи същото, той излезе на терасата, тъмни прилепови криле се появиха и на неговия гръб, помагайки му да се слее с нощта, той погледна за последно Тияна и приведе поглед, знаейки че тя се жертва за тях. Мъжът рязко се издигна и полетя подир русойосата си сестра, Тияна се приближи към терасата, вглеждайки се в изчезващите им образи на фона на тъмното небе, тя затвори вратите и излезе от стаята. Сега нямаше никой до себе си, нямаше никой, който да можеше да изгуби освен детето. Тя бе излъгала всички. Само тя самата знаешеьче детето е на Ейдън, а не на Ерик, но нямаше да му го каже, това бе нейният билет към свободата. Както тя пазеше детето в себе си, така и то я пазеше от това да я наранят. Кой би посегнал на бременно момиче? Тияна продължаваше да върви, приближавйаки се все повече и повече към стаята си, трябваше ѝ сън и време, за да обмисли станалото. Бе спасила близките си, но сега тя самата щеше да бъде в затвор построен от собствените ѝ решения. Брюнетката неусетно бе стигнала до стаята си, тя отвори вратата и я затвори след себе си, свличайки се в седнало положение на пода.

- Я виж ти, кой най-после реши да се прибере в стаята си- каза Ерик, който стоеше подпрян до един от дървените стълбове на леглото.

- Какво правиш тук Ерик- попита стреснато момичето, изправяйки се бързо.

- Дойдох да видя какво прави бъдещата ми съпруга и детето ми- каза той и се приближи с бавни крачки към нея.

- Искам да спя Ерик, остави ме- каза тя, гледайки стремглаво напред към него.

- Добре ще ти се отрази, след като се оженим няма да спиш толкова много нощем- каза той и тръпки преминаха през цялото и тяло, карайки я да отстъпи крачка назад, но вратата ѝ попречи да помръдне.

- На детето ни ще му хареса повече, ако майка му се надпива- каза Тияна, прехапвайки устни от страх.

- Тц тц тц- започна да цъка той с език, заставайки на сантиметри от нея- на детето ни ще му хареса повече, ако майка му изпитва удоволствие- каза той, усмихвайки се подло.

- Не ми хареса първия път, не мисля, че и сега ще ми хареса- каза момичето, свивайки юмруците си.

- За всичко има втори опит мила- каза той и се прибли до нея и я целуна.

Тияна не помръдваше, тялото ѝ се бе вцепенило от страх, този мъж ѝ бе причинил толкова болка, а сега когато щяха да се оженят нищо нямаше да го спре. Ерик се отдръпна бавно от нея без да сваля усмивката от лицето си.

- Поспи тази нощ, защото утре потегляме към домът ни, а пътят е дълъг- каза мъжът и отиде към вратите на терасата, които Тияна чак сега забеляза, че са отворени.

Ерик полетя и Тияна се затича, затръшвайки стъклените врати след него, момичето се тръшна на леглото и зарида. Какво по дяволите правеше той тук, не ѝ ли беше достатъчно всичко, което се бе случило тази нощ в балната зала? Тияна копнееше да го види мъртъв, не искаше той да я доближава по някакъв начин. Не искаше да му позволява да я контролира, ами ако се опиташе да я изнасили отново и видеше сините петна по тялото ѝ. Щеше да бъде ужасно, трябваше да намери начин да ги прикрие, докато не изчезнат. Трябваше да намери начин и да се измъкне от лапите на този негодник, но как щеше да го направи? Психическата и физическата умора завладяха тялото на момичето бавно, карайки я да отпусне мокрите си очи и да заспи в меките завивки.

Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА} Where stories live. Discover now