Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

8

Тияна се изправи и огледа стаята, нямаше никого. Само тя бе в стаята. Таблата с храна поставена на същото място и бе пълна с храна, същата храна, която преди минути бе изяла. Тя се огледа, но от него нямаше и следа, Ейдън го нямаше, само споменът за него бе останал в главата ѝ. Очевидно бе, че това беше просто един съм и нищо повече, подсъзнанието ѝ си играеше с нея и тя го знаеше. Той просто ѝ липсваше. Тияна се приближи до храната и започна да яде, стоейки права, бе гладна, може би заради вкуса на храната, който бе усетила в съня си. За минути храната бе изчезнала от чинията, сега ѝ трябваше нещо, с което да прочисти ума си. Брюнетката се запъти към банята с идеята да си вземе топла вана, тя застана пред огледалото и съблече всичките дрехи и ги захвърли на пода, след това вдигна косата си на кок с помощта на някаква шнолка и влезе в празната вана. Тияна пусна водата да тече и се отпусна в очакване да бъде обърната от тази топла вода. Може би точно това и трябваше малко топла вода и тишина, за да избистри ума си и да мисли за всичките си проблеми. Когато водата стигна до врата и тя завъртя кранчето и се отпусна, можеше да се унесе, но не биваше да го прави. Брюнетката се страхуваше, че ако отново затвори очи, няма да го отвори няколко дни. Не ѝ харесваше да бъде слаба, трябваше отново да стане силна, заради себе си, заради Ейдън и заради малкото същество разтящо в нея. Тя докосна стомаха си и въздъхна.

- Когато се появиш, ще се погрижа да живееш по-хубав живот от мен бебчо- каза тя, усмихвайки се на сила.

Измъчената усмивка слезе от лицето и и тя взе шепа вода и я изсипва върху лицето си. Лицето ѝ седеше безизразно, докато тя се взираше в празното пространство пред себе си, беше ѝ дошло до гуша да стои и да бездейства, тя се изправи и излезе от ваната, оставяйки следи от мокрите си крака след себе си. Тияна влезе в стаята с многото дрехи и големите огледала. Нещо привлече вниманието ѝ и тя се обърна към огледалото, с бавни стъпки се приближаваше, а зениците ѝ се разширяваха. Тя разтри мястото, но това което бе останало на кожата ѝ не изчезваше.

- Не може да бъде- каза тя и докосна мястото.

На врата ѝ имаше синьо петно, на същото място, на което Ейдън го остави. Не бе петно от нещо, с което се бе изцапала. Това бе смучка. Тияна прехапа устни и се усмихна, това ѝ даде надеждна, може би той наистина беше дошъл при нея. Тя бързо изтича до рафта с дрехите и избра възможно най-затворената блуза, тя пусна косата си, оставяйки шоколадовите водопади от коса да закрият смучката, взе чифт панталони и го обу. Време беше да се раздвижи и да огледа мястото, трябваше ѝ план как да се махне от тук.