Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

18

Трясък събуди Тияна някой туко що бе влязъл в стаята си, тя стреснато отвори очи. Пред нея стоеше баща ѝ, тя не очакваше да види него точно сега.

- По дяволите Тияна- изкрещя той- какво си направила?

- Нищо не съм направила- каза момичето объркано.

Брюнетката се изправи и застана в седнало положение, тя все още бе облечена в същата рокля, която бе носила на бала.

- Защо по дяволите не ми каза, че си бременна- извика той и се приближи към нея и хвана гърлото ѝ- провали плановете ми, както сега така и преди двадесет години, заради теб връзката ми с майка ти се разпадна.

Момичето се прокашля, не ѝ достигане въздух, тя опитваше с юмруци и нокти да удря и дере ръката на баща си, но той не я пускаше. Чак когато лицето ѝ посиня реши да отдръпне ръката си. Момичето постави ръцете на врата си, разтривайки мястото.

- Все още не съм на двадесет- каза тя, поглеждайки го ядосано.

- Няма значение- каза Питър и се озъби на среща ѝ- ти си просто една малка уличница, която не може да държи краката си затворени- каза той и понечи да я удари.

Тияна хвана ръката му във въздуха и очите и отново се промениха. Шоколадовите ѝ ириси побеляха, а бялото около тях се превърна в катранено черно. Тя се изправи бавно, поглеждайки баща си право в очите.

- Какво по- опита да каже той.

- Млъкни и ме слушай много внимателно- каза Тияна, пускайки ръката му.

- Защо не мога да се движа- попита бащата стреснат.

- Защото аз не искам да се движиш- каза брюнетката, продължавайки да го гледа- не ми пука за това, че си ми баща, ти си виновен за това, че аз нямах семейство, но знаеш ли? Сега ти изгуби своето- каза Тияна и се усмихна леко- не ти остана никой, защото приемаше всички за дребни фигури в играта ти, но сега ще ти докажа, че има много по-силни от теб. Ще те бия в собствената ти игра.

- Нв можеш да ми направиш нищо- каза Питър с насмешка- това, че очите ти сменят цвета си не те прави силна.

- Но аз знам как да направя теб слаб- каза момичето и постави двете си ръце от двете страни на лицето на баща си.

Тияна затвори очи и от ръцете ѝ отново заструя черна светлина, нужна ѝ бе само мисъл за да направи това, което тя искаше. От гърлото на баща ѝ се изтръгне гърлен вик, можеше да се усети по виковете му болката, която той изпитваше. Брюнетката отново отвори очи и отдели ръцете си от него, поставяйки го до тялото си. Кралят, който до преди секунди бе крещял от болка се струполи на земята.

- Какво ми направи- попита той със смесица от страх и ярост.

- Сега скъпи татко ти ще усетиш болката, която си причинил на всеки в жалйия ти живот- каза Тияна и грациозно се запъти към вратата и се обърна за последно- ти не само ще усетиш болката, ще я виждаш навсякъде- каза Тияна и излезе.

През вратата влезе слугиня, която бе чула виковете идващи от тази стая, тя се наведе и започна да бута безжизненото тяло на краля, който бе изпаднал в несвяст. Тияна не се обърна назад, не искаше да поглежда баща си отново. Тя просто тръгна по дългия коридор и влезе в стаята на сестра си и влезе в килера, който трябваше да бъде пълен с дрехи. Брюнетката започна да оглежда рафтовете в търсене на дрехи, които щеше да може да облече. Малия бе оставила само роклите си тук, което принуждаваше Тияна да облече една от тях. Момичето грабна една тъмнозелена рокля от един от рафтове те и я наложи върхи тялото си, щеше да ѝ стане. Брюнетката се запъти към банята, затвори вратата след себе си и съблече червената рокля, с която бе стояла твърде дълго, тя пусна водата да тече и застана под душа. Топлата вода я караше да се отпусне и да забрави за един кратък миг за всичките си проблеми. Почукване на вратата на стаята се чу  и пулса на момичето се учести, след това се чу отваряне на врата и стъпки.

- Принцесо Малия- чу се женски глас- аз ще оставя закуската Ви тук, извинете за безпокойството.

Отдалечаващи стъпки се чуха и затваряне на врата. Все още никой не знаеше, че Малия бе изчезнала, това им печелеше още време да избягат. Тияна завъртя кранчето за топлата вода, спирайки я. Тя уви една от кърпите около тялото си и една около мократа си коса и излезе от банята. Момичето се приближи до вратата и я заключи, след което дръпна завесите на терасата, за да не може да я види никой и махна хавлията която бе увите около тялото ѝ. Лилаво то петно, което бе на врата ѝ бе избледняло и почти не се виждаше, но това на гърдите ѝ още си личеше. Тияна взе и облече тъмно зелената рокля и махна другата хавлия, която бе увита около косата ѝ. Тя прилежно среда дългата си кестенява коса и взе таблата, която бе пълна с храна. Тъмноокото момиче не се забави, тя на бързо изяде всичко, оставяйки чинията празна,след това се изправи и започна да обикаля стаята. Брюнетката се спря, когато пред себе си видя лист, мастилница и писалка. Тя ги грабна и набързо написа нещо на листа, след това взе таблата и сложи листа в нея, излезе от стаята, заключи и остави таблата пред вратата. На бележката бе изписано прилежно:

Моля да не бъда убезпокоявана, докато не стане време за вечеря.

- Малия

Тияна побърза да се отдалечи бързо от стаята на сестра си, за да не може да види никой, че тя е била там. Тя започна да се скита из коридорите, но единственото, на което попадна бе Ерик. Тя замръзна, докато той бавно се приближаваше към нея с самодоволна усмивка на уста.

- Точно теб търсех- каза той- време е да тръгваме.