Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

2

Тялото на Тияна бе притиснато от металните вериги, увити около нея. Тя бе насочила празния си поглед към заснежената гора намираща се под нея, това място приличаше повече на мястото, от което идваше тя. Нямаше нищо общо с царството на ангелите. Тъмноокото момиче чувстваше празнота в себе си, въпреки живото същество живеещо в нея, любимият и го нямаше. Бе мъртъв. Ейдън бе мъртъв, а тя отново не знаеше какво ще стане с живота ѝ, отново не знаеше какво ѝ е подготвила съдбата, но не се страхуваше. Щеше да се бори. Тияна се замисли за малкото същество, разтящо в нея, ами ако това не бе детето на Ейдън? Ами ако детето бе на Ерик- изродът, който я бе изнасилил.

- Не може да е негово нали? - помисли си Тияна - Не искам да е негово.

Страх премина през тъмните очи на момичето и погнуса през стомаха ѝ, Тияна искаше да повърне, но нямаше как да го направи във въздуха.

- Спрете, моля ви- помоли тя демоните.

- Не и след опита ти за бягство- каза строго Дерек.

- Но той каза да се грижим за нея и да му я доведем без нито една драскотина- каза демонката- а тя вече е ранена, може би ѝ има нещо.

- Ще спрем на твоя отговорност- отговори сепнато мъжът и полетя към земята.

Демонката го последва, когато кацна на земята тя прибра крилете и рогата си. Бе красива, тъмните ѝ очи и русата коса подчертаваха красивите нежни черти на лицето ѝ, тя бе висока колкото Дерек. Тя се приближи към Тияна и разкъса веригата, разделяйки я на две. Само след секунди веригата лежеше в белият сняг, а брюнетката бе свободна. Тияна не издържа, тя се затича и се скри до най-близкото дърво, свлече се на земята и позволи на храната да излезе от нея, споменът за Ерик и факта, че можеше детето, което носи да е негово я отвръщаваше. Демонката се приближи към Тияна, наблюдавайки всяко едно нейно действие.

- Добре ли си? - попита русокосата демонка.

Тияна застана на колене, опирайки ръце в дървото и бавно се изправи.

- Да- каза измъчено момичето, опитвайки да фокусира погледа си.

- Не изглеждаш добре, пребледняла си- каза непознатата жена, оглеждайки треперещото момиче пред себе си- трябва ти лекар.

- Не ми трябва лекар, повярвай ми- каза Тияна опитвайки се да ходи нормално, краката ѝ не издържа ха и тя падна в снега.