Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

10

Тияна влезе в стаята, като двете ѝ приятелки я последваха. Селест и Патриша обхождаха стаята с поглед, тази стая бе поне три пъти по-голяма от тази, в която ги бяха държали до сега.

- Къде по дяволите ни доведе- попита Селест, оставайки с отворена уста.

- В крилото, където държат важните гости, пък и ще сте по-близо до мен и ще съм сигурна, че сте в безопасност- каза Тияна и се подпря на една от дървените колони на леглото.

- Коя си ти- попита Патриша- очевидно е, че всички изпълняват това, което им кажеш- каза Патриша и се приближи към Тияна- какво е станало през времето, когато ми нямаше?

- Всъщност те изпълняват заповедите на краля, който им е наредил да ме пазят, а аз просто се възползвам от тяхната преданост- обяви Тияна, опитвайки да им спести повечето информация, не искаше да ги плаши, много неща се бяха променили, а това бе едно от тях- ще ви оставя да се иькъпете и да си починете, ще дойда по-късно и ще ви донеса храна, стойте в стаята за сега.

Тияна излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Двете момичета стояха сами в стаята.

- Смяташ ли, че нещо лошо ѝ се е случило- попита Селест, обръщайки се към Патриша.

- Шегуваш ли се, виж къде живее- каза Патриша и разпери ръце посочвайки стаята- мисля, че може би живота ѝ е станал по-хубав, ще я разбера, ако не иска да си тръгне от тук.

Селест изкриви устните си, насилвайки се да се усмихне, казвайки си на ум- "дано".

- Аз ще вляза да се изкъпя- каза Пати и се обърна и отвори вратата водеща към банята и я затвори след себе си.

Селест седна на пода и се облегна на леглото, нещо не беше наред с приятелката ѝ, а мълчанието ѝ я тревожеше. Тияна не се бореше да се измъкне, а това я притесняваше, може би нещо я караше да остане. Селест чу пускането на душа от банята и облегна главата си на ръба на леглото, тя издиша и вдиша, бе ядосана. Това че не знаеше какво става ядосваше, тя сви юмрук си и удари в пода.

- Мамка му- изруга тя, когато болката се разнесе по ръката ѝ.

На вратата се почука, което извади Селест от мислите ѝ, това може би бе Тияна, която най-после щеше да ѝ обясни всичко. Синеокото момиче се изправи, разтърсвайки ръката си, тя натисна дръжката на вратата и я отвори.