23

87 7 0
                                    

В стаята бяха останали още две жени, които гледаха Тияна невярващи на думите ѝ, те не знаеха нищо, но това, което бяха чули ги бе шокирало. Принц Ейдън бе мъртав, а тя щеше да се омъжи за брат му, а баща ѝ бе крал на тъмното кралство. Едната от жените побърза да каже нещо, за да се измъкне от неловката тишина и напрежението, което се бе настанило между тях.

- Каква рокля ще искате господарке? - попита съсухрена жена с почти бяла коса.

- Наричайте ме Тияна, не съм господарка тук. - промълви момичето тихо.

- Моежм ли да вземем размерите ви? - попита другата жена, която бе стояла на разстояние до сега.

- Да.

Тияна стоеше мирно, докато двете жени я обикаляха бавно и в имаха размерите на всяка част от тялото ѝ и старателно я записваха на листя хартия. Вратата се отвори зад гърба на момичето и от там вземе Ана, която бе видимо по-спокойна.

- Каква ще е роклята, която ще ѝ ушием? - попита тя и се приближи до един от рафтовете в стаята.

- Господарят каза, че трябва да е подходяща за коронация, което значи, че трябва да е нещо пищно- отбележи жената, чиито бели коси се спускаха по раменете ѝ.

- Аз ще се погрижа- каза Ана спокойно- искам аз да направя роклята ѝ, оставете ме на са в с нея.

- Добре- отвърнаха двете жени едновременни и само след минута вече ги нямаше в стаята.

- Е, какъв е плана? - попита Ана.

- Ами мислех си роклята да се разкроява надолу и да има има повече пластове плат, за да може да изглежда още по-царствено- каза момичето поглеждайки към жената, стояща пред нея.

- Не говорех за роклята, познавайки майка ти, знам че и ти имаш план да се измъкнеш от тук- отвърна жената, приближавйаки се към листовете хартия, на които бяха записани размерите на тялото на момичето.

- Не и този път, няма да бягам- каза Тияна решително, карайки жената да я погледне.

-----------------------------------------------------------

- Ейдън, не бързай толкова с храната, ще се задавиш- каза Грейси, карайки му се.

- Трябва да отида при Тия и да я спася от Ерик, няма да му позволя да я нарани- каза той и отново се изправи и посегна да вземе оръжието си.

Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА} Where stories live. Discover now