Прибрахме се и веднага влезнах в банята за да се искъпя след този прекрасен и истощителен ден. След като се искъпах, отидох в стаята на сестра ми. Тя тъкмо си преговаряше урока по химия за утре.
- Хей щастливке, как си?- попитах я и се ухилих.
- Преговарям по химия, защото утре ще ме изпитват..ами ти? Как е усещането да си с 11-токласник?- отговри и се усмихна.
- Чувствам се различно..в безопасност! Той е някакси различен..няма да ме нарани!- казах и се усмихнах на себе си.
- Аз също се чувствам така с Браян..те си приличат много! Само си представи..ние сме сестри, а те ндп(най-добри приятели) и живеят в един квартал..големи късметлийки сме!- след като каза това ме прегърна.
- Много се радвам! Ще те оставям да си научиш а аз си лягам..трябва да поспя след този дълъг уикенд!- усмихнах се и излезнах от стаята. Отидох в стаята си. Взех си телафона и си включих интернета. На екрана ми се исписа "имате съобщение от Пепи"..когато прочетох това, веднага си отворих вайбъра за да видя какво ми е писал.
Чат:
- Хей мила! Как си? Какво правиш? ❤
- Хейй, ам малко изморена и много щастлива и мисля след малко да си лягам. Ами ти? ❤
- Много се радвам, след днешната случка и аз също ще си лягам след малко.
- Окей..тогава лека нощ "слънчо", ще се видим утре! ❤❤
- Лека нощ "слънчице", до утре! ❤❤
Край на чата.
Видях си фейса, след това загасих телефона си и неусетно съм заспала.
---------------------------------------------
На сутринта:
Събудих се от силната ми аларма, която не спираше. Станах и погледнах часовника. Беше 6:20 сутринта. Станах и отидох в банята. Измих си лицето и зъбите. Отидох в стаята си, за да се облека. След 10 минути търсене си облякох чисто нов черен клин и бяла тениска с желетка, съчетани с бели кецове Vans. Днес реших да си исправя косата и да си сложа лек грим. След половин час мотане вече бях готова и се запътих към кухнята. Когато слезнах мама беше приготвила палачинки и Лия стоеше и си хапваше.
- Добро утро!- промърморих.
- Добро утро, миличка! Ела да закусиш и после тръгвайте.- каза мама и ми се усмихна. Вече беше 07:05.
- Лия хайде ще закъснеем!- казах и тръгнах да обличам черното си кожено яке.
- Иидвамм!-каза Лия и започна да се обува. Вече бяхме излезнали. След 15 минути ходене стигнахме до училище. На входа се засякохме с Пепи и Браян.
- Здравейте, как сте?- каза Браян, докато прегръщаше Лия.
- Ам малко сънливи, но иначе супер..ами вие?- отговори Лия.
- И ние.- каза Браян.
- Ей влюбените, хайде да влизаме!- каза Пепи и ме хвана за ръката.
- Ее добре де..човек да не може да види приятелката си.- каза Браян и всички се засмяхме.
- Добре ти е на теб! Цял ден сте заедно, ами ние?..Добре, че са междучасията иначе няма до я виждам!-каза Пепи докато ме гледъше право в очите. След малко моткане, влезнахме.
- Имам английски!-казах.
- Ние имаме химия! Ще те изпратим.- каза Лия и тръгнахме. Те ме изпратиха след това отидоха в химията. Звънецът би и влезнахме в час. Часът мина мноого бавно, както и следващите два. Беше краят на 3-тия час. Звънецът би и като излезнах видях пред стаята си Пепи, Браян, Лия, Мими и Джош.
- Хей, накъде сме?- попитах и гушнах Пепи.
- Хайде до "Аванти".- каза Джош и тръгнахме. Взехме си храна и се запътихме към училище. Когато влезнахме, видяхме Мартин, Пресяна и Евелина от класа на сестра ми. Пепи се ядоса.
- Хайде по-бързо да се качваме!- каза и ме хвана за ръката.
- Защо?-попитах и се опитах да го спра.
- Защото тя го харесва и може да започне да се заяжда с теб!- каза Браян.
- Но защо..тя не може да ти контролира живота!- казах и след мен последва женски глас.
- Хей ти! Как се казваш и какво си позволяваш??- каза гласът и се обърнах. Това беше Пресяна.
- Ния. Какво мога да си позволявам? Нещо направила ли съм ти?- казах спокойно.
- Крадеш приятеля ми!- каза тя и придоби строг поглед.
- Той не ти е никакъв приятел Пресяна!- каза Джош.
- Ти не се меси!-отговори тя.
- Не ти отива да се заяждаш Пресяна! Остави ни намира!- намеси се Пепи. Хвана ми ръката и започна да върви. Другите ни последваха и се качихме.
- Ния може ли след училище да поговорим?-попита Пепи.
- Разбира се, ще те чакам 13:15 на пейките.- казах. Той ме прегърна и влезнахме в час.
Бележка:
Надявам се тази глава да ви хареса! Пишете какво мислите! Благодаря на тези, които следят историята! :)
