Часовете свършиха. Тръгнах към пейките, когато някой ме спря.
- Ей ти!-каза някой. Обърнах се и видях Пресяна.
- Да?- отговорих.
- Къде си мислиш, че отиваш?- попита ме тя надменно.
- Където искам..какво те интересува?-казах.
- Ей момиче не ми говори така!!- каза тя и тръгна към мен.с
- Ти нормална ли си бе..какво искаш от нея??- каза някакъв глас. Когато се обърнах видях Ник.
- Ти пък какво се месиш?
- Хайде Ния, тръгвай! Пепи те чака!- каза.
- Добре.- отговорих и тръгнах. Отидох на пейките, но Пепи го нямаше. Почаках малко, след което той се появи.
- Хей!- казах и го прегърнах.
- Здравей слънчице!- каза и отговори на прегръдката ми.
- За какво искаше да говорим?
- За Пресяна.
-Е?- казах и се притесних.
- Ами тя е бившото ми гадже, но не сме били заедно от 2 години а тя не спира да ме преследва..- каза.
- Какво?? Защо не ми каза??-казах и се ядосах.
- Не я харесвам, мразя я! Но проблема е, че тя ще направи всичко, за да ни раздели!
- Моляя??-казах и сълзи рухнаха от очите ми. Пепи ме прегърна и каза, че няма да го позволи. Стояхме прегърнати 5 минути, след което той ме изпрати до вкъщи без да каже и думичка.
------------------------------------------------------------
Вечерта си отворих фейса и си писах с едно момиче от класа ми(Ради). Разказах и какво е станало, а тя ми каза да се успокоя.
След 20 мин Пепи ми писа. Скарахме се и се разделихме. Плаках дълго и съм заспала.
- Нияяяя! 06:30 часа е! Ще закъснеем!- измърмори сестра ми рано сутринта.
- Добреее- казх и станах. Оправих се за 20 мин и слезнах долу. Закусих и тръгнахме. През целия път неси казахме нищо. Когато стигнахме в училище пак засекохме Пепи и Браян.
- Хей мила!- каза Браян.
- Хейй!- усмихна му се тя и го прегърна. Аз стоях като вцепенена и сълзи се стичаха от очите ми.
- Ния какво става?- каза Лия и ми вдигна главата.
- Нищо.- казах и се отдръпнах.
