Изминаха три години от заминаването на Пепи и ето, че дойде последната учебна година на Ния.
-----------------------------------------------------------
Вечерта преди първия учебен ден:
- Лияяя, къде ми е червената ризаа?? - крещеше Ния.
- Чакай, намерих нещо червено, ела да видиш. Ния отиде.
- Но какво..това..не е ли.. - зекваше докато очите й се пълнеха със сълзи.
- Сестричке извинявай, не занех! - прегърна я Лия.
- Както и да е отивам да се къпя. - каза и се запъти към банята. Искъпа се и заспа.
-----------------------------------------------------------
15 септември:
Ния се събуди от алармата си. Стана, облече се и слезна да закуси.
- Ния хайде побързай, ще те закарам и отивам в университета.
- Добре идвам след 5 минути. След малко с Лия вече бяха тръгнали.
- Мъник довечера Ник прави купон у тях, покани ни. Ще отидем нали? - попита Лия.
- Ми не знам ще си помисля.
- Отиваме! - сестра й беше категорична.
- Добре хайде ще се видим вкъщи. Чао. - каза тя и слезна от колата.
Гледна точка на Ния:
Слязох от колата, когато видях най-добрата си приятелка.
- Хейй, как си? Нямам търпение да видя новото момче в класа!
- Хей, ам добре и довечера смв на купон у Ник.
- Йейй, ще се напием! - Каза Тина и се засмяхме. Отидохме в класната стая. Попитахме г-жата какъв ни е първия час.
- Оо прекрасно, физическо! - казах.
- Ния, спокойно! Всичко ще е наред! - каза тя и тръгнахме към салона. Влезнахме и ведна спомени нахлуха в главата ми. Онзи момент, когато се сдобрихме точно тук..
- Ния, Нияяя? - крещеше Тина.
- А да какво? - бях се замислила.
- Виж онова момче, новия. Хайде да се запознаем с него. - каза тя развълнувано.
Окей хайде. - Отидохме.
- Здравей, аз съм Тина а това е Ния.- каза приятелката ми срамежливо.
- Здравейте, аз съм Денис, приятно ми е. - каза и се усмихна.
- Е довечера има купон у един приятел на сестра ми, поканен си и не приемаме откази. - казах и с Тина тръгнахме.
----------------------------------------------------------
Ния се прибра от училище. Още с влизането видя Браян и се затърча.
- Хейй, как е братчето мии? Как мина с Италия, цял месец не сме те виждали! - казах и го прегърнах.
- Охо сестричке пораснала си! Ами супер беше, минах през Австрия.
- Австрия ли? - казах и очите ми се напълниха със сълзи. В този момент звънна телефона ми. Тръгнах към стаята си.
- Ало?
- Ния какво да облека довечераа?? Денис ще е там! - крещеше приятелката ми по телефона.
- Хей, хей по-спокойно. - Казах и се засмях. - Имам дънкова риза, мога да ти я дам.
- Наистина ли, благодаря ти!
- Ела направо към 17:00 в нас да се оправим. Вече беше 17:00, Тина дойде. Облякохме се, оправихме си косите и сестра ми ни сложи лек грим. Към 19:30 вече бяхме готови и Браян ни чакаше. Тръгнахме и по пътя Браян каза, че има изненада.
- Каква изненада? - попита Ния.
- Ще видиш мъник! - отговори той.
Гледна точка на Пепи:
От три години не съм се виждал с Ния, Браян ми каза, че е пораснала, но стига толкова чакане. Скоро ще дойде и всичко ще бъде наред. Нямам търпения да я видя.
Гледна точка на Ния:
Пристигнахме. Тина видя Денис и отиде при него. Всички се разпръснахме. Отидох да си взема нещо за пиене, когато някой изрече името ми. Когато се обърнах, о господи това беше Пепи. Стоях няколко минути вцепенена, след което се затичах и го прегърнах толкова силно.
- Къде беше през цялото това време??? Знаеш ли колко ми липсваше?? - започнах да го удрям плачейки.
- Хей, хей спокойно нали се върнах, няма да ходя никъде повече! - каза той с нежен глас.
-Променил си се.
-Ти също, пораснала си. Хайде да излезнем навън. - излезнахме и седнахме на верандата. Бях го гушнала толкова силно.
Гледан точка на Пепи:
Когато видях Ния очите ми се напълниха със сълзи. Тя беше пораснала. Беше толкова красива. Така се беше сгушила в мен. Усещах същия аромат на лавандула, както преди три години. Стояхме без да говорим почти 2 часа. Изведнъж Ния скочи.
- Не може така. Ти ме остави, как така изведнъж се сети за мен??
- Ния чуй ме, това беше.. - тя ме прекъсна.
- Не Пепи, не искам да слушам..не искам отново да си тръгнеш..
- Но.. - тя си тръгна. Ще си я върна, никога повече няма да нараня моето слънчице, каквото и да ми струва. Оставам тук!
Бележка:
Хей, казвайте какво мислите. Да продължавам ли? :)
