Паникьосах се. Не знаех какво се случва..първото, което ми хрумна бе да се обадя на Тина за да й кажа да не идва, но тя тъкмо се появи.
- Ния защо си навън? От кой е тази роза? - попита Тина заинтересовано.
- Тина, дълга история е...отвлякоха Пепи. Не знам какво да правя! - казах притеснено.
- Какво? Кой? Обади се на Джош! - каза. Да това е добра идея.
" -Джош..отвлякоха Пепи! Моля те ела! - виках по телефона.
- Каквооо? Идваме веднага! - каза и затвори телефона." След около час с Браян и Ник се появиха.
- Сестричке, какво е станало? - попита Браян.
- Аз..той..беше дошъл, говорехме и изведнъж спря един черен бус..двама мъже слезнаха и го отведоха... - говорех и плачех.
- Алек.. - обади се Джош.
- Какво, кой е той? - попитах.
- Един, който си мисли, че ти принадлежиш само на него и никой не може да те пипа... - каза и аз останах като тресната. В този момент звънна телефона ми.
" Ния, ще ти пратя адреса на съобщение..ела сама иначе любимият ти ще пострада!" - каза мъжки глас и затвори.
- Чакайй.. - казах, но беше късно. На телефона ми се изписа адреса.
- Кой беше? - попита Ник.
- Не знам..но каза, че ако не отида на посочения адрес сама Пепи ще пострада...тръгвам веднага, няма да си простя ако нещо му се случи заради мен! - казах и се запътих към стаята си.
- Чакай, Ния! Как ще ходиш сама? Ами ако този тип ти навреди? - каза Джош.
- Докато той е в опасност, аз не мога да си живея живота!
- Добре, но и ние ще дойдем..ще те пазим!
- Добре! - взех си ключовете и телефона и излезнах. Тръгнахме. След около половин час бяхме на мястото.
- Отивам! - казах и понечих да тръгна.
- Пази се, сестриче! - каза Браян. Слезнах от колата. Те заобиколиха къщата. Звъннах. Отвори ми човек на около 19, 20-годишна възраст.
- Значи спази оговорката сладкиш! - каза той и ме придърпа да влезна.
- Остави ме на мира! - казах и го избутах.
- Опаа, внимавай малката! - каза и ме задърпа към някаква стая. Отвори вратата. Имаше една спалня. Завърза ме за нея. След малко дойде и водеше Пепи.
- Остави го!! - крещях.
- Любовввв! - каза Пепи. Онзи го завърза до мен. Той се облегна на мен. Заспали сме. На сутринта Пепи се събуди.
- Ния, Ния събуди се! - каза той и ме целуна по челото.
- Аз, не мога..не ми е добре. - казах. Не бях яла.
- Миличка ще се оправиш! Намери сили, трябва да се измъкнем. - каза той.
Гледна точка на Браян:
С момчетата стояхме цяла нощ тук..онзи явно е задържал и Ния. Обадих се на Лия и й казах да не се притеснява.
- Момчета, обаждам се на полицията! Онзи тип може да им направи нещо! - казах. Обадихме се и те казаха, че ще дойдат възможно най-скоро.
----------------------------------------------------------
Вече беше 18:00 часа и се беше стъмнило. Събрах сили и с Пепи се освободихме от въжетата.
- Хайде мила, ще те измъкна от тук!
- Аз, аз... - припаднах. Той ме вдигна на ръце. Излязохме от къщата. Тръгнахме към колата, когато се чу изтрел. Полицията пристигна. Отведоха ни с линейки.
-----------------------------------------------------------
Събудих се в болница. До мен стояха Лия и Браян.
- Какво става, къде е Пепи?? - попитах.
- Ния той..ще го оперират.
- Какво?? - казах и излезнах. Видях докторите да го водят.
- Неее!!!! - крещях. - С теб съм любими! Дръж се, всичко ще е наред! - казах и пуснах ръката му. Докторите го отведоха. Вече 4 часа чакаме.
- Близките на Петър? - попита доктора.
- Ние сме. - отговори Браян.
- Съжалявам! Направихме каквото можахме! Мойте съболезнования! - когато доктора каза това целият свят се срина върху мен.
- Не, не, не!!! - видях да изкарват едно тяло. Затичах се. Махнах покривалото и О Господи..това не е той.
- Извинявам се! Има объркване в документите! - каза докторът. Сега разбрах какво е той за мен! Без него не можех да живея. За миг си помислих, че го няма..
Бележка:
Хора искам мнения! :)
