Да започнем от влизането ми в ново училище..
Беше 15 септември 2014(първият учебен ден), не познавах никого..единственото което ме радваше беше това, че сестра ми е с мен! С петърпение чаках да свърши този ден и да се прибера вкъщи и ето че свърши.. Всички се познаваха и отидоха нанякъде..аз се прибрах вкъщи и веднага седнах да си провиря "фейса". Разбира се като го отворих имах много известия както винаги и няколко честитки за първият учебен ден! Мина се малко време и стана време за вечеря..седнахме на масата и мама започна да говори за първият учебен ден.
-Ния как мина първият учебен ден в новото училище?-попита тя.
-Мамо не ми се говори затова!-отвърнах и си отидох в стаята.
След малко се почука на вратата и това беше сестра ми Лия.
-Ния какво става, защо си разтроена?-попита ме тя.
-Како не ми се говори остави ме!-отвърнах.
Тя седна до мен и започна да ме успокоява.
-Ния утре е рожденият ти ден, струва ли ли да се разтройваш!?Може да не е толкова лошо, ще видиш че от утре вече ще си имаш поне 10 приятели..-каза тя и ме прегърна.
-Незнам како, дано си права! Хайде аз си лягам, утре ще говорим.-казах аз и бързо си легнах.
Ето, че дойде и моят рожден ден. Както обикновено отидох на училище..още с влизането в стаята едно момиче от класа ми дойде при мен.
-Здравей, аз съм Марина.-каза тя, с усмивка на лице.
-Здрасти, аз съм Ния.-отвърнах и се усмихнах.
-Искаш ли днес да седим двете и малко по малко да се опознаем?..Разбира се ако нямаш възражения.-каза тя.
-Ами да може!-казах и усмивка испълни лицето ми.
Минаха първите четири часа, а ние през цялото време намирахме общи теми и си говорехме. Ето, че дойде и междучасието..Както обикновено си стоях в стаята. Никой незнаеше, че имам рожден ден и затова никой не ми беше честитил. Както си стоях и се ровичках в телефона си изведнъж един съученик на име Мартин ме извика и аз отидох. Когато излезнах отвън там бяха сестра ми, най-добрата ѝ приятелка и повечето момчета от класа ѝ! Познавах всички от класа на сестра ми, но те незнаеха за мен.
-Хей Ния, честит рожден ден!-поздрави ме най-добрата приятелка на сестра ми.
-Мимси, благодаря ти!-отговорих и се усмихнах радостно.
В този момент видях едно момче, за което не чях чувала..
Загледах се в него, той беше с прекрасни морскосини очи и руса коса! Седях като вцепенена и неможех да отлепя очи ът него, той беше уникален..въпреки, че не го познавах, той изглеждаше мил и добър..
Бях потънала в мисли докато не ме прекъсна един от класа на кака.
-Красавице, честит рожден ден!- поздрави ме той радостно.
-Благодаря Мите!-казах аз и се засмях.
Митко беше най-голямата шматка от класа. То не криеше чувствата си и си признаваше всичко. Мина междучасието и влезнахме по стаите. До края на часовете не спрях да мисля за момчето с прекрасните очи..другото прекрасно в него беше усмивката му, тя беше пленяваща и закачлива.
Часовете свършиха и се прибрахме.
Вкъщи:
-Како, кое беше момчето зад теб с морскосините очи?-попитах я заинтересовано и се усмихнах.
-Това беше Пепи, един съученик.-отгвори тя.
-Мхмм, значи е от класа на сестра ми!-прошепнах аз и се засмях.
-Какво си мърмориш и защо се смееш?-попита ме Лия.
-Няма нищо, сетих се за една случка.-казах ѝ аз и пръдължих да се смея.
Седнахме на вечеря и понеже ятре бяхме на училище, си отложих празнуването за събота и неделя. През цялата вечеря не усмихвах и бях радостна. След вечеря се искъпах и си легнах.
Гледна точка на Пепи:
Леле..тя много прилича на Лия! Красива е! И усмивката ѝ е прекрасна! Има тъмноруса коса и морскосини очи..! Дали не бях впечетлен? Това момиче изглеждаше толкова невинно и добро..трабва да се запозная с нея!
