6 сутринта е. Алармата ми биеше вече от 10 минути, накрая станах. Днес бях решила да се разхубавя.Станах, измих си зъбите и отидох в хола, за да си изправя косата. Стона 6:30, а Лия още спеше. Отидох при нея, за да я събудя.
-Лияяя ставайй ще закъснеем!-исписках недоволно аз и започнах да я дърпам.
-Още 5 минути Нийче..-измърмори тя и се обърна на другата страна.Отново дапочнах да я дърпам и накрая стана. Приготви се набързо и тръгнахме.
Пътувахме около 20 минути и пристигнахме. Първото което забелязах беше приятелката ми.
-Хей добро утро!-казах аз радостно и я прегърнах.
-Хей, вобро да е!-отговори тя сънено. След това езнахме в класната стая и започнах да и разказвам за вчера, тя разбира се много се зарадва! Минаха 3 часа и дойде голямото. Отидохме до магазина за да си купим нещо за хапване, като се връщахме на етажа нямаше никой, всички се бяха изнесли. Докато си вървяхме и си говорехме се чу глас.
-Хей Ния, честит рожден ден на патерици!-измърмори познат глас. Обърнах се и..О Господиии! Та това беше момчето с прекрасните сини очи от вчера!
-Хей..амм благодаря, а ти кой си?- запитах аз набързо.
-Казвам се Петър (на галено Пепи). Приятно ми е!-каза той и се усмихна.
-Амм хубаво име! И на мен ми е приятно! - знаех как се казва, но се правех на ударена и се усмихнах. След минута мълчание би звънеца за влизане.
-Е до скоро Ния!- каза Пепи и ми се усмихна по най-сладкия начин!
- До скоро Пепи!-отвърнах и затичах радостно към стаята!
Минаха всички часове и се прибрах.Още с влизането ме подхванаха.
-Ния как мина денят ти?-каза мама.
-Ами добре мамо! Отивам в стаята си!-отвърнах и тръгнах към стаята си.
-Ния отиди при сестра си, имала да ти казва нещо!-каза тя заинтересовано.
-Добре мамо!-отговорих очудващо.
Бележка:
Здравейте, надявам се историята ми да ви харесва! Мислите ли че между Пепи и Ния ще се получи нещо? Коментирайте..благодаря на тези, които четат разказа! Всеки ден ще пускам нова глава! :))
