Събудих се от виковете на Лия и Браян. Когато станах, видях знака за безкрайност на земята и отново заплаках. Отидох при тях.
- Лия не можем да оставим сестра ти така, ще се съсипе..трябва да го потърсим
- Брай, не искам да го виждам повече..да направи сестра ми най-щастливото момиче и накрая да я зареже..
- Но..
- Престанете!!! - извиках толкова силно, че сигурно цял град ме е чул. Сестра ми и брат ми(така му викам) останаха стаписани.
- Лия ти не спеше ли!? - промърмори брат ми.
- Не събудих се от виковете ви..
- Хейй..съжаляваме.. - каза сестра ми тъжно.
- Не искам да се карате заради мен..не искам да повтаряте това което се случи..искам поне при вас всичко да е наред! - казах плачейки.
- Хейй, спокойно..няма да позволим на нашата сестричка да страда!! Нали Лия!! - уверено заяви Браян.
- Естествено! - потвърди кака. След разговора отидохме да хапнем. Вече беше време за вечеря, понеже цял ден бях спала, нашите ги нямаше и Браян остана. След вечеря брат ми каза, че трябва да ни слегне храната и реши да ме погъделичка. Точно сега ли..не ми е до това. Гонехме се из цялата къща. По едно време на вратата се звънна. Бяха Джош и Ник.
- Здравейте..виждали ли сте Пепи..трябваше да ни помага в поправката на колата? - когато каза това припаднах.
-------------------------------------------------------------
Гледна точка на Джош:
Отидохме до къщата на Лия и Ния, за да попитаме дали са виждали Пепи, понеже трябваше да ни помага с колата. Когато споменах това Ния се стовари на земята. Уплаших се. Бързо влезнах да я вдигна. Качихме се в колата на Браян и слад около час бяхме в болницата. Приеха я и ние седнахме. Чакахме около 2 часа и накрая докторът излезна.
- Докторе как е тя? - попитах набързо без да се усетя.
- Пациентката е претърпяла шок..припаднала е от преумора и стрес. - ще ѝ предпиша нещо, но трябва да се грижите за нея, явно е в труден период.
- Разбира се, благодаря ви! - каза Лия и всички влезнахме при Ния.
Гледна точка на Ния:
Събудих се в болница, но какво правя тук!? След малко при мен влезнаха Ник, Джош, брат ми и сестра ми. Започнаха да ме питат дали съм добре, мразя това. Половин час им обяснявах, че ми няма нищо, докато не влезна доктора.
- Пациентака може да се прибира, но пак повтарям трябва да се грижите за нея! - каза докторът, подавайки някаква рецепта на сестра ми.
- Благодаря ви, докторе! - каза Лия.
Облякох се и тръгнахме. През целия път мълчахме. Пристигнахме и аз се качих в стаята си. По едно време се почука на вратата.
- Влез.
- Ния добре ли си? - каза Джош.
- Малко ми е изморено.
- Много ни изплаши, не прави повече така!
- Съжалявам, просто той ми липсва много.. - казах плачейки.
- Ще мине, аз ще съм до теб! - каза и ме прегърна.
Гледна точка на Браян:
-Хей хора, къде е Джош? -казах притеснено.
- Качи се при Ния. - отговори Ник.
- Каквооо?? - веднага се затичах към стаята й. Отворих вратата и ги видях.
- Хей какво правиш? - попита Ния.
- Аа аз се притесних за теб, а вие какво правите? - Веднага се отдръпнаха един от друг.
- Аз ще слизам долу. - каза Джош и тръгна.
- С теб ще си поговорим по-късно! - казах и Ния ме погледна.
- За какво ще говорите?
- За нищо миличка, сега си почивай! Затворих вратата и слезнах при другите.
Гледна точка на Ния:
Какво става с мен? Трябва да се стегна, цял живот ли ще страдам за него, това не съм аз! Но ми липсва! Завих се през глава и започнах да плача. Заспала съм. Събудих се и вече беше тъмно. Слезнах долу за чаша вода, когато видях чашата, която Пепи ми беше подарил с наша снимка. Стоях и си мислех за него. Дали някога ще се върне??
Бележка:
Надявам се да ви хареса, в най-скоро време пускам следващата. ;)
