Не мога да повярвам, че просто ей така си тръгнах..но така не може, той ме остави! Защо се появи тъкмо, когато вече го забраях?? Какво иска?? Ще разбера! Прибрах се и се обадих на Тина. Обясних й защо съм си тръгнала и се разбрахме да се видим в училище. Искъпах се и излязох на терасата. Небвто беше толкова ясно. Чудех се дали отново ще ме нарани, дали все още ме обича?
-----------------------------------------------------------
Събудих се с огромното желание за училище, хах за първи път. Измих си зъбите и отидох да се облека. Сложих черна риза и сини фънки. Накъдрих косата си и сложих лек грим. Слезнах да закуся.
- Нияя! - крещеше сестра ми от втория етаж.
- Да знам, след 2 мин съм в колата. - казах и тя се изкискa. Докато пътувахме телефона ми извибрира и на екрана се изписа Пепи.
- Ама какво?? Ния той беше изненадата вчера, видяхте ли се?
- Да.
- Е какво стана??
- Нищо, скарахме се. Чудя се как така изведнъж се е сетил за мен. Добре хайде аз тръгвам.
- Чао мъник, ще те взема след училище.
- Защо?
- Ще ходим на шопинг, все пак днес навършваш пълнолетие!
- Оо благодаря ти! Хайде чао! - казах и тръгнах към училище. Докато се качвах по стълбите прегледах съобщението, което ми беше изпратил Пепи.
" Хей слънчице прекрасно, Честит Рожден Ден! Всичко си знаеш! Само едно ще ти кажа: Не съм те забравил и све още те обичам!"
Когато прочетох това останах на място.
- Ния хайде закъсняваме за История! - провикна се Тина.
- Аа да идвам! - изключих телефона си и тръгнах. Часовете минаваха толкова бавно, когато би последния звънец. Казах чао на Тина и тръгнах към колата.
- Здравей рожденничке, готова ли си за шопинг? - каза сестра ми и се усмихна.
- Най-сетне! - отвърнах и се засмяхме. Започчнахме обиколката. Обиколихме мола 3 пъти, като си бях взела 2 чифта рокли, дънки, тениски и 2 чифта обувки. Разбира се сестра ми не остана по-назад, ръцете й бяха пълни с пликове. Изморихме се и решихме да хапнем. Естествено най-вредната храна.
- Беше страхотен ден! Трябва да излизаме по-често!
- Хах още нищо не си видяла, тепърва предстоят изненадите! - каза Лия. Вече беше към 17:00 часа и решихме да се прибираме. Натоварихме пликовете и тръгнахме. Когато пристигнахме се качих в стаята си и "О Господи".. Чисто нов оригинален фотоапарат.. Е няма по-добро семейство. Много обичам да снимам, много се радвам. Към 20:00 седнахме да вечеряме. Всичко беше прекрасно.
- Е сестричке, ние трябва да ходим да се приготвим.
- Ама защо? Още изненади ли?
- Ще видиш! - отидохме в стаята ми. Лия каза да си облека тъмносинята рокля. Изправи ми коста и ми сложи лек грим. Тя също се оправи. Беше вече към 23:00. Хайде да тръгваме. Излязохме и отпред, ама какво? Браян и Пепи?? Той какво прави тук??
- Ния, ще се видим в дискотеката, каза Лия и с Браян тръгнаха.
- Ама.. - докато се осетя вече ги нямаше. Ами сега какво ще правя. Пепи се приближи.хвана ръката ми.
- Прекрасна си, както винаги! - каза той нежно.
- Аз..какво правиш тук? - опитах да се съвзема.
- Искам да поговорим. Моля те, само ме изслушай!
- Ъм..добре! - хванах го под ръка и тръгнахме.
Бележка:
Здравейте хора, надявам се, че историята ми ви харесва. Искам мнения! :)
