Пулсът ми беше по-забързан от всякога. Не знаех какво да правя. Тревожех се какво ще стане след тази нощ. Но пък какво толкова време сме заедно..знам, че той е човекът, когото обичам! Пепи продължи да ме целува. Бях облякла неговата тениска. Той ме хвана през кръста и ме сложи в скута си. Бяхме на милиметри един от друг. Не можеше да се опише тръпката, която изпитвах когато бях близо до него. След секунди, устните му бяха на врата ми.
- Сигурна ли си, Ния? - гласът му придоби загриженост. - Ако не искаш, няма да те насилвам! - довърши той с мек тон.
- Сигурна съм! Обичам те! - прошепнах.
-----------------------------------------------------------
Беше 03:00 през ноща. Събудих се. Пепи беше обвил ръце около мен и главата му беше на гърдите ми. Бях само по тениска и бикини. Нежно го побутнах и станах. Запътих се към кухнята да си взема чаша вода. Докато си наливах вода някой каза името ми.
- Любов? - каза дрезгав глас. Обърнах се и видях съненото изражение на Пепи.
- Искаш ли чаша вода? - попитах, след което отпих от чашата си.
- Не мила! Искаш ли да се разходим по плажа? - попита той, подавайки ми ръка.
- С удоволствие! - хванах ръката му и тръгнахме. Не ме интересуваше как изглеждахме. Беше 3 през ноща а и нямаше кой да ни види. Пепи беше по къси панталони. Разхождахме се безцелно и изведнъж той ме вдигна на рамо.
- Хейй, какво правиш? - попитах изненадващо и се засмях.
- Ще поплуваме, мъник! - каза той със самодоволна усмивка и се засмя.
- Какво нее! Кой знае какви животинчета има вътре! - казах, а Пепи се засмя.
- Това не е България, Ния! - каза той, като продължаваше да се смее. В крайна сметка той тръгна да влиза във водата против волята ми. Водата вече беше до кръста му и я усещах на краката си. Внезпно той ме хвана и ме пусна във водата. Преди да ме залее изпищях.
- Нее! - изпищях. - Не мога, да.. - водата ме заля. Пепи веднага доплува до мен и ме хвана през кръста. Издърпа ме.
- Защо не ми каза по-рано, че не можеш да плуваш Ния? - каза той ядосано.
- Ти не ми даде възможност! - казах леко притеснено.
- Повече не прави така, чу ли! Не плаши повече така, любов! - каза загрижено, целувайки ме.
- Сега тениската ти е мокра и ще замръзна, Пепи! - казах. Излъгах, защото беше сигурно 30 градуса.
- Тогава аз ще те топля! - каза той, хващайки ми ръката. Излязохме от водата.
- Ела мила, искам да ти покажа едно място. - каза Пепи. Последвах го. Стигнахме до едно място, пълно с дървета и заобиколено от скали. От там се виждаше целия океан. Минахме през един дървен мост и стигнахме до едно място, което беше осветено със свещи. Имаше едно огромно одеало и две възглавници. Одеалото беше пълно с рози. На него имаше бутилка шампанско и една стъклена купа, пълна с ягоди и шоколад. Седнахме. Пепи отвори шампанското. Беше невероятно. Определено тази нощ беше запомняща.
- Ее, харесва ли ти тук? - попита той заинтересовано.
- Прекрасно е..мога да стоя тук цяла вечност! - казах замисляйки се.
- Ела насам. - той ме придъгпа към себе си. Прегърна ме през кръста и ми прошепна " Обичам Те!", целунах го. Стояхме така около час и си говорехме за нас. По едно време станах и отидох към скалите.
- Ния? - приближи се.
- Аз..след тази вечер..след това което стана..- прекъсна ме.
- Всичко е наред, мила! Нищо не се е променило! - каза той. Въздижах с облекчение.
- Скоро ще съмне. - каза ми той.
- Нека да дочакаме изгрева! - казах, молейки го. Съгласи се. Легнахме на одеалото. Пепи започна да ме храни и се смяхме. После си разказвахме за случки от детството ми.
- Какво щеше да стане ако не се беше върнал? -изведнъж мислите ми изкочиха от устата ми.
- Може би щях да стоя някъде в чужбина самотени, мислейки си за теб..- каза. Видя тъжното изражение на лицето ми, протегна ръката си и ме накара да го погледна. - Но съм тук Ния, и се върнах, защото искам да прекарам живота си с теб! - довърши с целувка. Бяха минали 2,3 часа. Изгревът започна. Изчакахме слънцето да се издигне и се запътихме към къщата. Когато влезнахме, се опитахме да се качим тихо без да събудим някой.
- Вие къде ходите? - чу се сънен глас. Обърнахме се и видяхме всички пред нас.
- На разходка. - отговорихме в един глас. Всички се засмяхме. Вече се бяхме наспали и решихме да обиколим Дубай. Но преди това решихме да направим закуска. Аз, Тина и Лия започнахме да правим палачинки, а момчетата играеха на карти.
- Този път искам да опитам! - казах на сестра ми. Тя кимна и се засмя. Тръгнах да преобръщам палачинката.
- Ох пари! Ти си най-непохватния човек, когото познавам! - каза Пепи, държейки врялата палачинка и се засмя. Всички го погледнахме и започнахме да се кикотим. Момчетата започнаха да ни гонят из къщата и да ни гаделичкат. Беше една прекрасна сутрин.
