Плувахме около 2 часа, след което решихме да се разходим. Тръгнахме. По пътя звънна телефона на Пепи.
- Ало. - каза той.
- Ало сине, има ли възможност да се прибереш по-скоро? - каза, майка му плачейки.
- Но защо..станало ли е нещо?
- Сине, баща ти катастрофира..в болница е! Когато чу това той испусна телефона и остана като гръмнат.
- Пепи какво е станало? Кой ти се обади? - попитах.
- Аз..баща ми..катастрофирал е..в болница е.. - каза той плачейки. Никога не го бях виждала така..той за първи път беше безпомощен.
- Хей, той ще се оправи! Веднага тръгваме..имаме познати в болницата..може да помогнат! - прегърнах го.
- Да! Ще направим всичко! - каза Лия. Всички тръгнахме към летището, хванахме първия полет за България. След около 3 часа вече бяхме в болницата. Там беше и майката на Пепи.
Гледна точка на Пепи:
С Ния отидохме да говорим с лекарите. Понеже тя имаше познати, влезна. Чаках я отвън и изведнъж се появи Пресяна.
- Какво правиш тук? Ния ще те види! Махай се! - казах ядосано.
- Разбрах какво се е случило с баща ти! Съжалявам! - каза тя.
- Няма за какво да съжаляваш!
- Напротив! Ще трябват 100000 лева за операция. Говорих с лекарите.
- Какво? - не можех да повярвам.
- Ако оставиш Ния и се върнеш при мен, ще ти дам парите!
- Не мога да я оставя просто така, тя е много скъпа за мен!
- Както искаш..офертата ми важи..ако имаш желание ми се обади! - каза тя и си тръгна. Не знаех какво да правя. Исках да помогна на баща, но и в същото време да бъда с човека когото обичам.
------------------------------------------------------------
Върнахме се при майката на Пепи. Казах, че трябват 100000 лева за операция. Не знаехме откъде ще намерим пари..но аз щях да направя всичко за да спася баща му.
- Пепи може ли да поговрим?
- Да.
- Говорих с лекарите. Казаха, че може да напарвим операцията и да внасяме парите на вноски. Имам и спестени. Ще се справим. Ще направя всичко.
- Ти..не мога да повярвам. Пресяна дойде..каза ми, че ако се разделя с теб, ще плати операцията. Отказах ѝ. Не искам да се разделям с теб за нищо на света..винаги има начин да се оправим!
- Обичам те! Каквото и да става винаги ще съм до теб! Само това искам да знаеш!
- И аз те обичам! И винаги ще сме заедно! Минаха 2 месеца. Бащата на Пепи вече беше на крака. Отидохме в тях. Той ме запозна с родителите си и се сближихме. Бях много щастлива, защото всичко се нареждаше. Мина още време. Тръгнахме на училище. Това беше последната година на Пепи. Беше ми тъжно.
------------------------------------------------------------
След 7 месеца:
Беше дошъл бала на сестра ми и Пепи. Аз бях негова дама. Бях с дълга, спусната коса на масури, червена рокля и платформи. Той беше с черен костюм. Беше най красивия абитюрент. Кака ми беше с черна дълга рокля, 10-сантиметрови токчета и вързана на кок коса. Браян беше с тъмно сив костюм. Беше наистина много хубаво. Танцувахме цяла нощ. Запознах се с роднините му. Към края на вечерта вместо на дискотека, решихме да отидем някъде. Прибрахме се да си вземем малко дрехи и отидохме заминахме на морето. Времето за май месец беше твърде топло и вече имаше хора по плажа. Пътувахме цяла нощ. На сутринта посрещнахме изгрева на морето. Беше толкова красиво. След това си намерихме квартира. Прекарахме 6 дена там..беше незабравимо. Когато се прибрахме в София беше 12 през ноща.
- Хей Ния! Това беше най- незабравимото време в живота ми, прекарано с теб! Обичам те и винаги ще те обичам! - каза той и ме целуна.
- Не говори все едно се сбогуваш! Аз те обичам повече! - казах. Минаха 4 дни. Нито се бяхме чували, нито виждали. Телефонът на Пепи беше изключен. Един ден Браян дойде в нас.
- Браян..какво става с Пепи, той къде е..защо телефонът му е изключен?
- Ния..той ми даде да ти предам нещо!- каза и ми даде едно писмо. Взех го и избягах в сатята си.
- Браян какво става? - каза Лия.
- Той замина..заради родителите си.. - каза Браян.
- Ния ще се съсипе, сега какво ще правим?
- Ще бъдем до нея.
Отидох в стаята си. Отворих писмото. В него пишеше.
" Ния..трябваше да замина за Австрия по молба на родителите ми. Не знам кога ще се върна. Искам да знаеш, че дтите, прекарани с теб баха най-хубавите в живота ми! Ти ме правеше най-щастливия човек, защото ти си различна..невинна! Помогна на баща ми! Никога няма да мога да ти се отблагодаря! Искам да продължиш живота си без мен..аз не те заслужавам! Искам да бъдеш щастлива! Обичам те и винаги ще е така! "
Когато прочетох това започнах да плача на глас. Лия и Браян дойдоха. Започнаха да ме успокояват. Взех плика в него намерих верижка с знака на безкрайност! Когато го видях заплаках още по-силно. Не вярвах, че това се случва на мен. Исках да заспя и да не се събуждам. Никога не бях плакала за момче. Той беше толкова важен!
