- Е можеш ли да ми обясниш? Ти направи своя избор. Сега защо се върна? Какво искаш? - казах и го погледнах.
- Ния, както написах и в писмото беше по молба на родителите ми. На баща ми му трябваха рехабилитации..не можех да ги оставя.. - каза и тъжно склони глава.
- Ако има желание, има и начин! Видях колко е твоето желание. Сега какво искаш, да ти се доверя и отново да ме оставиш ли?
- Ния аз..аз не исках..но тук съм за да се реванширам за цялото време!
- Не мислиш ли, че три години са много време? Късно е.. - казах и тъкмо пристигнахме в диакотеката. Спряхме да говорим и влезнахме. Вече всички бяха там. Мина час. Пуснаха песента "How deep is your love?" и се чу поздрав: " А сега тази песен е от един много влюбен младеж, специално за най-красивата дама в залата Ния!" - цялата трепнах. След това диджея добави -" Ния трябва наистина да си щастлива с такова момче до теб!" - беше като на сън. Не знаех какво да правя. Всичките ми приятели стояха и ме гледаха. Не издържах, казах, че си тръгвам и изленах от дискотеката.
- Чакай любов! - провикна се някой. Когато се обърнах..
- Остави ме намира! Какво искаш от мен?? - казах и се затичах. По едно време той хвана ръката ми, обърна ме и ме целуна. В тази целувка имаше всякакви чувства..самота, ярост, мъка, страст и най-вече любов. Не вярвах, че това се случва.
- Какво правиш? - попитах.
- Това, което трябваше да направя преди много време.. - погледнах го и отново се затичах.
- Нияяя...
- Остави ме.. - казах и се отдалечих. Прибрах се вкъщи, легнах си и съм заспала. Събудих се в 7:00. Бях се оспала и сестра ми беше тръгнала. Оправих се набързо и помолих тати да ме закара. Пристигнах.
- Ъъ какво става тук? Защо си държите ръцете? - попитах заинтересовано.
- Аа ниее.. -Денис се опита да обясни, но Тина го прекъсна.
- Ния, забравих да ти разкажа какво стана на купона.
- Охо така ли, точно на мен забрави да разкажеш. - казах и се засмяхме. - Имаш много да ми разказваш, но после. Хайде да влизаме в час. - влезнахме. Часовете минаваха твърде бавно, а аз не говорех с никой. Само един човек беше в ума ми..! Свършихме и с Тина се разбрахме след училище да дойде в нас за да ми разкаже за нея и Денис и да си поговорим. Прибрах се и след 30 мин. някой звънна. Помислих, че е Тина и казах на мама да отвори.
- Ния за теб е! - крещеше мама.
- Покани Тина де мамо! - провиквах се.
- Не е Тина миличка, слез. - "Не е Тина ли?" обади се подсъзнанието ми. Слезнах долу.
- Кажете?
- Госпожице Петкова, трябва да подпишете. Има пратка за вас. - каза куриерът.
- Каква пратка? - попитах изненадано.
- Ще видите госпожице. Моля подпишете. - подписах. Мъжа отиде до буса. Отвори задната врата и от него слезнаха 2-ма помощника. Започнаха да свалят кошници с рози. "Ама какво??" - отново се обади подсъзнанието ми.
- Ния обясни ми какво става! - каза мама настоятелно.
- Не знам и аз мамо.. Извинете от кой е пратката?
- Извинявам се има и една огромна каричка. Сега ще ви я донеса. - отговори куриерът. Донесе една голяма картичка. На нея пишеше.
" Ния, искам отново да ти се извиня! Искрено съжалявам за всичко, което направих и бих искал да върна времето назад! Липсва ми аромата ти, липсва ми гласът ти, липсват ми шегите ти, липсваш ми ти!!! Надявам се да ми простиш един ден, защото единствено ти заемаш това специално място в сърцето ми! Никоя друга няма да те измести! Защото ти си МОЕТО МОМИЧЕ, винаги си била и винаги ще бъдеш!!! Обичам те, любов. Прости ми!" - посредата беше сложил наша снимка. Очите ми се насълзиха.
- Ния виж кой идва. - каза мама тихо. Погледнах и да беше той. Момчето, което ме правеше щастлива, момчето, с което бях себе си...МОЕТО МОМЧЕ! Излязох навън.
- Защо плачеш любов? - каза той нежно.
- Как го правиш? Какво има в теб, което ме кара да се чувствам така? - казах плачейки. Той вдигна брадичката ми, за да го погледна.
- Не го правя. Просто хора, които са създадени един за друг никой не може да ги раздели! - каза и избърса сълзите ми.
- Но.. - казах и в този момент спря черен бус. Двама мъже слезнаха от колата.
- Не оставете го!!! - крещях. Отведоха го.
Бележка:
Здравейте хора, казвайте какво мислите за развитието на историята. Благодаря ви! :)
