Събудих се от пронизващите лъчи на слънцето. Русокосият до мен спеше като бебе и реших да не го будя. Погледнах часа, беше 08:20. Оо яя! Сгуших се и съм заспала.
-----------------------------------------------------------
Принцесо. - чух нежен глас и една целувка бе поставена на бузата ми. Усмихнах се и леко отворих очи. - Добро утро, мила! - каза и се усмихна.
- Лека нощ, мили! - заявих и се обърнах.
- Така ли? - каза и отиде нанякъде. Помислих, че е излязъл но уви.. - Щом така искаш. - отговори и можех да уловя самодоволната му усмивка. След няма и 2 секунди ледена вода беше намокрила лицето ми, а русокоското се превиваше от смях на пода. Ооо ще видиш ти!
- Сгреши, сгреши господинчо! - взех една възглавница и започнах да го гоня из стаята. Той последва примера ми и след около 10 минути цялата стая беше в пухчета.
- Ще се задушим заради теб! - каза Пепи. Моля?
- Заради мен ли, глупчо! Не аз изсипах ледена вода на лицето ти! - казах строго и се опитвах да не избухна в смях. - Влизам да се къпя! - отговорих и преди да затворя вратата на банята той ме спря.
- И аз идвам! - каза и тръгна да влиза.
- А-ама.. - бях прекъсната.
- Не мога да се изкъпя с любимата си ли? - попита и направи бебешка физиономия.
- Ще закъснеем. - отговорих.
- Нека! Моята принцеса е по-важна от всички други! - каза и ме издърпа. Влезнахме. Вие се сетете какво е станало хаха.
-----------------------------------------------------------
Слезнахме на закуска. На излизане от асансьора се блъснах в някакво момче.
- Извинявам се! - каза момчето.
- Няма проблем! - отговорих.
- Блейк! Приятно ми е! - каза и подаде ръка.
- Ния! И на мен, това е приятелят ми Пепи! - казах и те се здрависаха.
- Ее, ти тук ли си отседнал? - попита Пепи.
- Да за кратко. - отговори.
- Тогава ела да закусим заедно. - Казах и Пепи се намръщи. Блейк прие и тръгнахме към масата където всички вече закусваха. След закуската решихме да си направим разходка из Тайланд.
- Скъпи, отивам отсреща за сладолед! - казах а той само кимна. Тръгнах замислена колко е прекрасен живота..без да се огледам след няколко секунди лежах посредата на пътя без да мога да се помръдна.
-Принцесооо!!! - беше единственото, което помня.
Неутрална глледна точка.
Момичето лежеше посредата на пътя, а около нея се беше събрала тълпа.
-Принцесооо!! - извика един младеж и се втурна към момичето. - Скъпа дръж се всичко ще е наред! - момчето придържаше главата й. След около 10 минути линейката вече беше дошла. Сложиха момичето на носилка и потеглиха.
- Пригответе спешното! Станала е катастрофа! - каза жена на средна възраст. Вкараха момичето в спешното.
Гледна точка на Пепи.
Чакам вече 4 часа и никой нищо не казва. Надявам се Ния да е добре. В бързината съвсем забравих за другите. Извадих телефона и набрах Лия.
- Къде сте? - веднага попита Лия.
- Лия, ние..Ния я блъсна кола. В болницата сме. - казах нервно.
- Моля? Как е тя, добре ли е! Пепи кажи ми! - плачеше.
- Нищо не казват, чакам! - отговорих
- Веднага идваме! - каза и затвори.
След около 10 минути видях доктора да излиза.
-Моите съболезнования! Загубиме пациентката! - в този миг не знаех какъв е смисълът на живота ми. Нямаше такъв! Без нея нищо не съществува! Затичах се към спешното. Как е възможно, моята принцеса да ме напусне без да се сбогува. Открих тялото и О, Господи! Това не беше моята Ния, това беше друг човек. Веднага излезнах навън и попитах доктора.
- Станало е объркване господине! Много се извинявам! - каза. - Ния Петкова е в интензивното. Животът й все още е в опасност, ко правим всичко възможно. Направихме изследвания, когато са готови можем да кажем окончателно! - заяви доктора.
- Докторе, мога ли да я видя? - Попитах.
- Засега не! По-късно ще видим! - отговори и тръгна нанякъде.
Гледна точка на Лия.
Когато чух какво се е случило със сестра ми, веднага хукнахме към болницата. Как може, единствената ми сестричка! Молех се тя да е добре, не можех да я загубя!
- Добре ли си? - попита Браян.
- Брай, не мога да загубя сестричката си! - казах, а то само ме прегърна. След малко бяхме пред болницата. Влезнахме и Видяхме Пепи.
- Как е тя! Излезна ли от операция? - попитах набързо.
- Да, сега е в интензивното! - казах и склони глава. Седнахме и зачакахме. Минаха няколко часа.
- Отивам до тоалетната. - казах на Браян, а той кимна. Случайно минах покрай стаята на дойтора, който разговаряше с една от сестрите.
- Сестра, сега положението се усложнява..пациентката има мозъчен кръвоизлив и спешно трябва да се направи втора операция! - След като чух това се свлякох на земята. Другите веднага дойдоха.
- Какво става? - попита Тина.
- М-мозъчен кръвоиз-злив.. - едва казах, когато видях как сестри и доктори търчат към интензивното. Веднага отидохме да видим какво става.
- Пригответе спешното, губим пациентката!
