Събудих се. Пепи го нямаше и отидох да го потърся. Тръгнах към тоалетната. Тъкмо да влезна и пред мен се появи той с голям букет рози.
- Заповядай, любов! - каза той.
- Ще ме разглезиш. - засмях се.
- Свиквай. Изнендадите тепърва предстоят! - с тези думи сля устните ни. Отидохме по местата си. Бяха минали 3 часа от полета. Решихме да гледаме филм. Пусмахме си "the best of me". Филма беше към края си.
- Хах това е подобна история на нашата..- казах.
- Да, но ние ще сме винаги заедно! Няма да се отървеш от мен толкова лесно! - каза той смеейки се.
- Не съм си го и помисляла! - целунах го.
----------------------------------------------------------
6:00 сутринта. "Моля сложете предпазните колани, след 5 минути кацаме!" "Добре дошли в Дубай!". Кацнахме. На излизане от летището боже мой..
- Лия, Браян, Денис, Тина..вие какво правите тук? - казах очудено.
- Докато бяхте на вечеря в родителите на Пепи, ние хванахме по-ранния самолет. - отговори Браян.
- Ха затова ли двамата си намигнахте на тръгване? - казах леко смеейки се.
- Дамм! - отговори брат ми самодоволно. Тръгнахме. Пристигнахме на някаква къща на плажа. Беше уникално, къщата беше огромна. Решихме да си починем от полета.
- Значи има 3 стаи..мисля, че вече ви е ясно. - каза Денис смеейки се. С Пепи се качихме в стаята. Заспали сме.
----------------------------------------------------------
Беше към 13:30. Събудих се. Реших да направя обяд. Слезнах долу. Сетих се, че Пепи обича пица и реших да направя. Към 14:00 вече бях готова с пицата, сложих я да се пече и реших да направя шейк.
- На мен знаеш какъв нали сестричке. - обади се зад мен Браян.
- Много обичаш да стряскаш хората! Да знам. - казах нервно.
- Сърдитка! - Засмя се.
- Не съм, гад такава! - казах смеейки се.
- Оо така ли? Гад значи? - тръгна да ме гъделичка. Започнах да бягам из къщата. Качих се в стаята ми, затворих вратата и зад мен някой започна да ме гъделичка.
- Ооо не и ти лии..- казах, превивайки се от смях. Излязох от стаята и започнах да бягам от Пепи и Браян. Накрая паднахме.
- Хора, искате да умра от смях ли? - казах сърдито.
- Хаха не мъник! - каза Пепи и се опита да ме целуне, но станах.
- Аха ще си бягаме така ли? - каза той.
- Не си заслужил! - засмях се.
-Ами ако ти помогна да направиш шейка? - погледна ме умолително. Направихме шейка. Пепи ми хвана ръката и ме целуна. Другите дойдоха, обядвахме. След това решихме да поплуваме. Качих се горе да си облека банския. Облякох си тъмно-син бански. В този момент Пепи влезна.
- Ще отива на моя бански.-засмя се.
- Охо така ли? - целунах го. Слезнахме долу и тръгнахме. На плажа се забавлявахме.
- Ния! Ела при мен!
- Какво има, мило? - казах.
- Един ден ще си имаме деца, ще ги водим на плажа. Ако е момче, аз ще го уча да кара колело. - каза замечтано.
- Ще бъдем много добро семейство! А ти ще бъдеш прекрасен баща! - казах му, целувайки го. Денят мина.
----------------------------------------------------------
Беше към 20:00.
- Мила облечи се и ела долу.
- Добре мили! - облякох се. Слезнах долу. Нямаше никой. На масата имаше бележка.
"Тръгни по пътеката, която е очертана с рози" Тръгнах. Беше толкова красиво. Стигнах до едно място. Там бяха всички. А накрая на пътеката стоеше той, моята любов!
- Ния, любов моя! Обичам те ужасно много и винаги ще те обичам! Ще се омъжиш ли за мен? - попита със леко насълзени очи и една огромна усмивка.
- Аз..аз..ДА! Разбира се, че Да! Обичам те, мили! - подканих го да стане. Той ми сложи един прекрасен пръстен. Вскчки ръкопляскаха. Честитиха ни. Цяла вечер не спрях да се усмихвам. Вечеряхме. Танцувахме. Беше прекрасно.
---------------------------------------------------------
Седях на терасата и гледах звездите. Някой ме прегърна отзад, кой може. Помислих си.
- Днес ти ме направи най-щастливият човек! Помниш ли какво ти казах на плажа..това е началото на един прекрасен живот! - при тези думи не знаех какво да отговоря.
- Ти мен също, Обичам те! - казах.
- И аз те обичам! - започна да ме целува.
- Аз..трябва да ти кажа нещо..аз не съм..- прекъсна ме.
- Мила, просто ми се довери! - прегърна ме.
