Беше 5:30 сутринта, когато телефонът ми извъня..когато видях, на екрана се исписваше Пепи. Вдигнах.
- Хей, добро утро!- каза Пепи радостен.
- Ъъъ имаш ли представа колко е часът!?- казах сънливо.
- Ам да, но цяла нощ не съм спал..имам идея!
- Може ли да говорим по-късно за тази идея?
- Добре, с Браян ще дойдем да ви вземем в 11:00! Ще говорим.
- Окей, а сега чао до после!- казах и затворих телефона. Навих си алармата за 10:00 и заспах отново.
---------------------------------------------------------
10:00
Алармата ми извъня и станах. Отидох до стаята на Лия за да я събудя и да ѝ кажа за срещата.
- Лия..хайде ставай, след час Пепи и Браян ще дойдат за да говорим.
- Добре още 5 мин.-каза тя и се обърна. Отидох да си измия зъбите. Вече беше 10:25.
- Лия ставай!- казах.
- Станах!- отговори тя и се засмя. Отидох в стаята си. Облякох черен клин и бяла тениска на която пише "it's to late to apolagize" съчетани с черни vans и черно кожено яке. След 10 мин оправяне вече бях готова. Когато излезнах от стаята си видях Лия и не можах да повярвам на очите си. Беше облякла черни дънки с червен шлифер и беше с къдрава коса.
- Уоууу Лия!!- казах учудено.
- Какво?- попита ме тя.
- Прекрасна си..
- Благодаря ти също..междудругото за първи път ли си изправяш толкова добре косата??- каза тя и се засмяхме. Вече беше 10:55. Излезнахме от къщата и отпред бяха Пепи и Браян. Отидохме при тях.
- Ее за какво ще говорим?- казах.
- Ам имаме идея..какво ще кажете за екскурзия в Париж??- каза той.
- Каквоо??- защо не ми каза по-рано??- казах на Пепи и го прегърнах.
- Ами ти искаше да спиш.- отговори и се засмяхме.
- Е кога тръгваме?- попита Лия радостно.
- Ам след 2 дни.- каза Браян. Решихме да се разходим. Денят мина чудесно..през цялото време си говорихме за Париж и се забавлявахме. Когато се прибрахме говорихме с наще и те казаха, че може да отидем в Париж. Цяла вечер си писах с Пепи и съм заспала.
------------------------------------------------------------
След два дни.
Полетът беше от 10:00. Алармата ми звънна.
- Отиваме в Парижжж!!!- изкрещях в 07:00. Мама влезна в стаята притеснено.
- Ния какво става..защо крещиш така??- попита учудено мама.
- Как защо, отиваме в Париж мамо и то с невероятни хора!- казах на мама и я прегърнах.
- Хайде ставай, трябва да си довършиш багажа и после да закусиш..сестра ти вече стана!- каза мама.
- Добре мамо ставам!- казах усмихнато. След няма и 5 мин влезе тати.
- Миличка добро утро!- каза тати и ме прегърна.
- Добро утро тати!- казах.
- Хайде ставай..и искам да внимавате там!- каза той и се засмя.
- Добре тати, не се притеснявай!- казах. Вече беше 08:30. Всичко беше готово. Излезнахме от къщата. Тати ни закара на летището а там ни чакаха Пепи и Браян. Когато го видях оставих багажа и се втурнах към Пепи.
- Здравей слънчоо!- казах аз радостно докато едва не го съборих.
- Хей слънчицее, по-леко!- каза и се засмяхме. Тати дойде. Говорихме около 20 мин смед което вече трябваще да тръгваме. Разделихме се и тръгнахме. След дълго време минаване през проверки вече бяхме на изхода.
- Йесс..успяхме! Париж идвамеее!!!- казахме всички и се засмяхме. Качихме се в самолета.
- Как ще стоим?- попита Браян.
- Братле ти как мислиш?- каза Пепи и се засмяхме. Самолетът тръгна. Полетът беше 4 часа. Седях и слушах музика. По едно време усетих ръка върху моята.
- Обичам те!- каза Пепи.
- Аз също!- казах и му хванах ръката. Бях изморена и съм заспала сгушена в него.
Бележка:
Съжалявам, че главата е кратка но имам идея за по-нататък. Искам мнения! :)
