Събудих се в болнична стая. До мен имаше огромен букет с различни красиви цветя и всякакви вкусотии.
-Скъпа, добро утро! - каза Пепи. - Хайде да хапнеш..
- Лошо ми е не искам - отговорих.
- Бебчето ни много те натоварва, хайде сега се храниш за двама! - настоя.
- Ама какво? - учудих се. Как така за двама!?
- Ще ставаме родители! В теб расте едно дребосъче! - отговори той и ме прегърна. Разплаках се. Това беше мечтата ми.
Два месеца по-късно:
Със Сестра ми вече се приготвяхме. Тя беше с дълга тип принцеса рокля. Беше изумителна. Аз бях с дълга по тялото рокля.
- Е дойде мечтания ден! - казах.
- Много се притеснявам, ами ако избяга? - Лия нервничеше.
- Точно той няма да избяга! - отговорих. - Ох много сме красиви! - засмяхме се.
Момчешка гледна точка:
-Брат да не избягат.. - притеснително попита Браян.
- Спокойно човек, те са нашите момичета! Айде да ходим вече! - каза Пепи и тръгнаха.
Неутрална гледна точка:
Две прекрасни момичета, вече пораснали вървяха смело по белия килим, а двамата младежи ги чакаха нетърпеливо. Те решиха да продължат живота си заедно с любимите си. Дали това ще бъде щастие или детски плач? Все едно от двете! Но хора, никога не забравяйте, че с желание и невъзможното се постига! Никога не знаеш какво ще ти поднесе съдбата и какво може да ти отнеме! Затова радвай се докато можеш!
- Из Една любовна история :)
