Тогава видях да го водят в собствена стая. Отидох при него. Беше в безсъзнание. Дните минаваха, а аз не можех да се отделя от него. Един ден се събуди.
- Хей, добре ли си? - попитах го.
- Ъхх, ти коя си..къде съм? - промърмори. Извиках докторите. Направиха му иследвания.
- Госпожице, съжалявам младежът е загубил паметта си. - когато чух това не можах да повярвам, че не ме помни. След няколко дена го изписаха. С месеци се опитвах да го накарам да си спомни нещо, но без резултат.
- Сприи.. - каза с леко дрезгав глас.
- Но..ти.. - прекъсна ме крещейки.
- Какво се опитваш да направиш, коя си ти, махни се от живота ми не искам да те виждам! - с тези думи ме срина.
-----------------------------------------------------------
23 май. Ден преди бала ми. С Пепи не се бяхме чували, нито виждали. Това ли беше краят? Толкова емооции, толкова мъка..сеърши ли? Майка ми ме помоли да отида до магазина. Излязох от къщата.
- Т..т..ттии какво правиш тук? - едва казах тези думи.
- Аз..спомних си..ти си..МОЕТО МОМИЧЕ! - той промълви. Господи..това наистина беше той.
- Но как.. - прекъсна ме.
- Важното е, че съм тук! Все още ли си без кавалер за бала? - каза малко подиргавателно.
- Не. - усмивка се изписа на лицето ми. Той ме придърпа към себе си.
- Е няма нужда да търсиш! - в този момент ме прегърна толкова силно..отново почувствах топлината му. Стяхме навън около 2 часа. Прибрах се вкъщи и веднага разказах на наще какво се е случило. Мама обаче побърза да ми каже да си лягам, че утре ми бил бала. Легнах си и съм заспала. Часовникът ми би в 09:00. Станах, измих си зъбите и слязох да закуся. Тъкмо правех палачинки, когато се звънна на вратата. Мама отвори, беше фризьорката ми. Хапнахме и тя се зае да ми оправя косата. След малко дойде и гримьорката ми. След около 2 часа вече бях готова. Оставаше само да облека роклята. Бях си избрала червена вечерна рокля с дантела. Косата ми беше вързана на кок.
- Милата ми дъщеричка завършва!- каза мама тъжно.
- Сега само да не се разплачеш, мамо! - казах и се засмяхме. Лия и Браян влезнаха в стаята.
- Уоууу! - и двамата казаха в един глас.
- Какво не сте ли виждали абитюрентка? - звънна се на вратата.
- Това е Пепи! - каза Браян. - Сега за първи път аз ще го карам! - каза подигравателно. Слезнахме долу. Пепи стоеше.
- Хей, ще глътнеш някоя муха. - казах и се засмях.
- Ама..имам си най-красивото и мило момиче! - каза и впи устните си в моите. Излезнахме навън. Около 1 час се снимахме.
- И сега най-важната снимка. - каза Лия. След което се събрахме Лия, Пепи, аз, Браян и родителите ми и се снимахме. Бяхме като истинско семейство. Много се радвам, че родителите ми харесват човека, когото обичам. Тръгнахме към ресторанта. Беше една прекрасна вечер. Танцувахме, говорихме, снимахме се. Вече беше към 00:00 часа.
- Е хора, ще се прибираме ли? - попитах Браян, Лия и Пепи и се направих на изморена.
- Ами хайде. - отговори Браян. Тръгнахме. Родителите ни си мислеха, че се прибираме, но всъщност отивахме на дискотека.
- Хора Plazza ни зовеее!!! - тръгнахме. По пътя се обадих на Денис и Тина и на още няколко човека от класа ми. Пристигнахме. С влизането диджеят каза "И сега специален поздрав за 12а и техните приятелии" след което пуснаха "Роклята ти пада". Започнахме да броим.
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 уууууу!!! Завършихмееее!!!! - крещяхме с цяло гърло. Стана 3:00. Реших и аз да направя един поздрав. Отидох при диджеят. След няколко минути се чу поздрав " Специялен поздрав за всички сегашни и бивши ученици на 19-тоо! И най вече за едно прекрасно момче на име Пепи!! С бележка от едно момиче. " Винаги ще си останеш МОЕТО МОМЧЕ!" пуснаха песента "Шампанско и сълзи". Всички танцуваха. След още няколко поздрава половината не бяха трезвени освен мен и Пепи. Звъннах на мама и тя ми каза, че още са в ресторанта и после ще ходят в баба. Решихме да отидем вкъщи. Прибрахме се. Тина и Денис се настаниха на дивана, Браян и Лия в стаята й, а аз и Пепи в моята.
- Обичам те, любов!
- И аз теб, мили! - Беше към 5 сутринта. Заспахме.
Бележка:
Хора, съжалявам за кратката глава, следващата ще е по-дълга! Искам мнения! :)
