Тя е популярна богата и най голямата красавица в университета. Обичаща власта и бързите скорости. Момиче което ще мине през всичко за да постигне целта си.
Той също популярен, красавец с много пари. Властен и решителен.
Какво ще стане когато род...
- Моля те, нека от сега нататък да си споделяме. Казвай ми за всичко което те тревожи- помоли ме след известна тишина, през която бях в прегръдките му.
- И не мислиш, че аз съм си виновна за случилото се.- попитах с лек страх в гласа.
- Ти да не полудя. Защо ти да си виновна.- каза все едно това е възможно най откаченото нещо.
- Защото много пъти ми казаха,че не сме един за друг, но аз не ги слушах и сама се докарах до това- обясних му тихо и сгуших лицето си още повече към него. Той повдигна главата ми с два пръста така че да го гледам в очите.
- Не си го помисляй. Онзи изрита е виновен. Това,че е бил комплексар с ниско самочувствие и като те е удрял се е чувствал почти малко мъж. Но това от негова страна е било жалко.
- Кам няма как да изтрия този спомен от главата си. - Дай ми шанс и ще ти помогна. Но сега да ставаме.
Качихме се в колата и пътувахме в пълна тишина. Но не беше от онези неловки и неприятни. Сякаш си бяхме казали всичко. Бяхме си ние без маски без стени, само ние си.
- Обичам те- каза и ми хвана ръката. О боже. Беше рано за това и аз го обичам ,но не вярвах че ще ми го сервира така - И аз те обичам. И ако не караше можеше и целувка да получиш, но.....- казах и той се намуси.
- На мен това,че шофирам не ми е проблем да получа въпросната целувка.- каза с бебешко гласче. Наведох се леко към него и го целунах набързо, все пак караше.
- Искаш ли да дойдеш унас. Ще гледаме някой филм, ще вечеряме с нашите.- предложи.
- Става , само ще идем до нас защото ми е леко хладно.- оплаках се.
- На задните седалки има едно мое кожено яке. Намерени се. - От сега ли ще ти крада дрехите- засмях се, но въпреки това взех якето.
- Няма защо да го крадеш. Всичко мое е и твое. - каза а аз го щипнах по пузката. Колко беше сладък. - Не знам Тайлър мрънка като си присвоявам неговите дрехи.
След около десет минути спря пред нас. Мама и татко бяха на дивана.
- Здравейте- поздравих ги. - Ооо деца здравейте деца- отвърна ни мама и станаха.
- Камерън извинявам се от името на сина. Разбрах какво се е случило- извини се татко
- Няма проблем, господине. Аз също бих се притеснявал за сестра си, когато си намери приятел.- отвърна му възпитано Кам.
-Деца след малко ще вечеряме. Ще слезете нали- попита ни мама
- Не ще вечеряме с неговите родители- отговорих и
Оставих нашите да си говорят с Камерън, а аз си облякох по топли дрехи.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влязохме в къщата им. Малката Клоуи дотича до вратата. - Како, Кат. Радвам се да те видя.- изчурулика весело тя.
- Ха браво ще се зарадваш първо на нея а не на родния си брат. Дълбоко засегнат съм- направи се на наранен. - Но батееееее. - Хайде де сърдитко. - засмях му се и го целунах по бузката. - Катрин радвам се да те видя тук- каза весело Мая и ме гушна. Веднага и отвърнах на прегръдката. На лицето и беше изписано такова щастие. - Деца ще останете за вечеря нали- появи се и баща му. - Дап. А после ще гледаме филм- каза Кам и уви ръце около мен . Прегръщайки ме в гръб.
- Боже колко сте сладки. Много много се радвам,че се разбирате не само заради годежа- майка му ни погледна със заформили се сълзи в очите.
- Мамо защо плачеш- попита Клоуи. - От щастие. Радвам се за батко ти.
- Хайде стига. Да отиваме да вечеряме- подкани ни Лиъм.
