My bad Boy

Част 11

- Моля те, нека от сега нататък да си споделяме. Казвай ми за всичко което те тревожи-  помоли ме след известна тишина, през която бях в прегръдките му.

- И не  мислиш, че аз съм си виновна за случилото се.- попитах с лек страх в гласа.

- Ти да не полудя. Защо ти да си виновна.- каза все едно това е възможно най откаченото нещо.

- Защото много пъти ми казаха,че не сме един за друг, но аз не ги слушах и сама се докарах до това- обясних му тихо и сгуших лицето си още повече към него. Той повдигна главата ми с два пръста така че да го гледам в очите.

- Не си го помисляй. Онзи изрита е виновен. Това,че е бил комплексар с ниско самочувствие  и като те е удрял се е чувствал почти малко мъж. Но това от негова страна е било жалко.

- Кам няма как да изтрия този спомен от главата си.
- Дай ми шанс и ще ти помогна. Но сега да ставаме.

Качихме се в колата и пътувахме в пълна тишина. Но не беше от онези неловки и неприятни. Сякаш си бяхме казали всичко. Бяхме си ние без маски без стени, само ние си.

- Обичам те- каза и ми хвана ръката.
О боже. Беше рано за това и аз го обичам ,но не вярвах че ще ми го сервира така
- И аз те обичам. И ако не караше можеше и целувка да получиш, но.....- казах и той се намуси.

- На мен това,че шофирам не ми е проблем да получа въпросната целувка.- каза с бебешко гласче.
Наведох се леко към него и го целунах набързо, все пак караше.

- Искаш ли да дойдеш унас. Ще гледаме някой филм, ще вечеряме с нашите.- предложи.

- Става , само ще идем до нас защото ми е леко хладно.- оплаках се.

- На задните седалки има едно мое кожено яке. Намерени се.
- От сега ли ще ти крада дрехите- засмях се, но въпреки това взех якето.

- Няма защо да го крадеш. Всичко мое е и твое. - каза а аз го щипнах по пузката. Колко беше сладък.
- Не знам Тайлър мрънка като си присвоявам неговите дрехи.

След около десет минути спря пред нас. Мама и татко бяха на  дивана.

- Здравейте- поздравих ги.
- Ооо деца здравейте деца- отвърна ни мама и станаха.

- Камерън извинявам се от името на сина. Разбрах какво се е случило- извини се татко

- Няма проблем, господине. Аз също бих се притеснявал за сестра си, когато си намери приятел.- отвърна му възпитано Кам.

-Деца след малко ще вечеряме. Ще слезете нали- попита ни мама

- Не ще вечеряме с неговите родители- отговорих и

Оставих нашите да си говорят с Камерън, а аз си облякох по топли  дрехи.

Влязохме в къщата им. Малката Клоуи дотича до вратата.
- Како, Кат. Радвам се да те видя.- изчурулика весело тя.

- Ха браво ще се зарадваш първо на нея а не на родния си брат. Дълбоко засегнат съм- направи се на наранен.
- Но батееееее.
- Хайде де сърдитко. - засмях му се и го целунах по бузката.
- Катрин радвам се да те видя тук- каза весело Мая и ме гушна.
Веднага и отвърнах на прегръдката. На лицето и беше изписано такова щастие.
- Деца ще останете за вечеря нали- появи се и баща му.
- Дап. А после ще гледаме филм- каза Кам и уви ръце около мен . Прегръщайки ме в гръб.

- Боже колко сте сладки. Много много се радвам,че се разбирате не само заради годежа- майка му ни погледна със заформили се сълзи в очите.

- Мамо защо плачеш- попита Клоуи.
- От щастие. Радвам се за батко ти.

- Хайде стига. Да отиваме да вечеряме- подкани ни Лиъм.