25

829 28 1
                                    

Прибрах се в стаята си в дома на родителите ми. Не вярвах че Камерън ще ми причини такова нещо . Вярно е че не се познаваме от много време но наистина не мислех че ще направи точно такова нещо като се има на предвид че и двамата мразим изневерите.
Точно в този момент се радвах че нашите ги няма. Когато съм разтроена не плача, започвам да изтерясвам. Този път не беше по различно. Започнах да бутам всичко взех нощната лампа и след секунди я запътих към стената.

- Кат, моля те отвори- чух зад от заключената врата отчаяния  глас на Камерън.

- Разкарай се от тук копеле нещастно. Ходи си при репортерката.- извиках му в отговор.

- Кат отвори или ще разбия врата.

- Сис, отвори.- чу се и гласа на брат ми.

- Тай моля те накарай Камерън да си върви- изплаках.

След това се чуха стъпки. Няколко минути по късно отново някой почука на врата, сравнително по спокойно.

-Сестра ми моля те отвори.
Станах  от леглото и отключих. Веднага се сгуших  в прегръдките на брат ми.

С него колкото и да се карахме винаги като имаме нужда един от друг сме на среща. Една такава прегръдка винаги успокояваше.

- Искаш ли  да разкажеш- прошепна  в косата ми.

- Няма нужда.

My bad BoyWhere stories live. Discover now