част 5

1.4K 33 1
                                    

Боже мой!

Погледите ни се засякоха. Какъв е моя късмет точно той ли трябва да е новия ученик.
- Хей какво се загледа- попита притеснено Шон.
- Нали ти разказах за снощи.-  казах без да отделям поглед от Камерън.
- Това той ли е?-попита учудено. Кимнах с глава.
- За какво говорите вие. Не можах да разбера.- намеси се и София
- Вчера се случиха доста шантави неща и нямах време да ти разкажа-   обясних и и забелязах ,че идва към нас.
- Здрасти ,бебе- каза с дрезгавия си глас.
Прегърна ме през кръста, придърпа ме към себе си и ме целуна по челото.
- Здравей и на теб- отвърнах видях Соф да ни гледа смаяно.
- Камерън, приятно ми е- подаде ръка на най добрите ми приятели.
- Шон -представи се и той гледайки го леко лошо.
-Аз съм София- каза мило и същевременно ме гледаше с поглед който можеше да те убие.
- Соф ела за малко.
С нея се преместихме по на там за да мога да и разкажа.
- ЛАЛ! Вашите наистина ли дори не те  попитаха.- Соф беше меко казано в шок.
-Не сега хайде да се връщаме при момчетата.
При тях беше и брат ми.
- Хей сис решихме довечера да ходим на клуб. Съгласни.- попита батко.
- Може. Но сега аз тръгвам-съобщих и тръгнах към колата си. Точно преди да се кача някой ме хвана за ръката.
- Хайде преди да излизането с другите, да излезем да се опознаем малко.-предложи той.
- Камерън първо, не прави така. И добре ,но трябва да се прибера до вкъщи.
- Добре аз ще те чакам пред вас.
- Няма нужда да се разкарваш кажи къде и ще дойда сама.
- Кат,нали може така за по кратко. Май не знаеш че къщата ни е точно срещу вашата-  каза и ми се усмихна весело
Качих се  в колата и потеглих.
Вкъщи само смених чантите и излязох на двора. Там беше Айс. Моето куче.

Поиграх си с нея

Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.

Поиграх си с нея. След десет минути Камерън влезе в  двора.
- Как охраната те пусна?
- Скоро ще се сгодим, хората на баща ти знаят.кучето твое ли е голям е сладур.
Той клекна до нея и я погали. Което е малко странно, Айс пупринцип дава само на мен, винаги трябва да и кажа да се успокои за да може някой да се доближи до нея.
- Искаш да кажеш сладурана. Момиче е. - казах ,а той се подсмихна.
- Хайде да я вземем с нас, ще вземем и Бен
- Аз мислех че ще сме само двамата.
- Спокойно бебе, Бен е моето куче.-каза с усмивка
- Защо пък Бебе- попитах
- Сладко е , а пък и ти отива. Хайде взимай каишката и да ходим.
Вързах Айс и отидохме в техния двор.
Кучето на Кам.

Кучето на Кам

Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.






Авторска бележка:
Главите така ли да останат или да ги пиша по дълги??

My bad BoyDove le storie prendono vita. Scoprilo ora