𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter one

Юта седеше кротко в салона по физическо с един тъмно сив дневник в ръка и един молив. Ръката му минаваше бързо по редове, а молива оставаше следи след себе си. Следи значещи много, следи разкриващи чувства, следи пълни с мъка. Тези страници, този дневник, този молив. Единствено те четяха сърцето му като отворена книга. Единствено те можеха да го разберат така, че да предадат всичките му чувства. Те бяха малкото приятели, които той имаше, не бе популярен, не бе от най-красивите, не беше отворен за света и всичко в него, и не бе приет от училището, от учениците, от учителите. Макар и умен, спокоен и старателен никой нямаше желание да му подаде ръка, освен този молив и този дневник.

Това бе поредната изписана страница и скоро щеше да е първата откъсната. Макар и знаещ, че няма шанс вече бе решил, че ще признае на Тейонг какво чувства. Нямаше смелостта да е лице в лице, затова потърси помощта на своите най-ценни притежания. Чувствата, които изпита в първите мигове, когато Тейонг му подаде ръка се изсипаха като падащи сълзи. Юта си спомни целият този ден, деня в който започна тормоза, деня, в който всички го отритнаха и гътнаха в калта. А той, бе единственият, който му се усмихна, подаде му ръка и му помогна да стане. Не си бяха казали и думичка, но жеста бе прекрасен, изпълнен с доброта. И Юта нямаше как да го забрави, всеки път щом го видеше си спомняше. И с всеки изминал ден се влюбваше. Тази година бе последната им в това училище, вече 5 години Юта бе влюбен в Тейонг тайно.

Ръката му бързо минаваше редовете на дневника, графита на молива ставаше все по-малък, а думите все повече. Погледа на Юта бе забит в страницата, а усмивката му бе едва забележима. Наистина изпитваше радост, но нямаше куража да я покаже. Макар сърцето му са бе смело, разума взимаше превез и очите му се навлажниха, когато написа послефната фума на листа...

"Хей, не се познаваме. Странно е, аз знам кой си, но ти не знаеш, че съществувам. Помня първия ден, когато се засякохме, беше странно не мислиш ли? Били сме един до друг, но ѝ никога не сме били близо...?

Всеки път щом видя красивата ти усмивка нещо е мен трепва. Започвам да се чувствам някак щастлив. Очите ти макар и толкова тъмно кафяви, ми напомнят за аромата на кафето, което пия рано сутрин в парка, на любимият ми шоколад... Познавам те, макар и да не е лично, нито да знам подробности, но сърцето ти е чисто и красиво. Винаги пазиш слабите, никога не ги нараняваш...макар и приятелите ти да го правят. Славата ти на бунтар е само наметало, криещо истинският теб. Нали?

Мисля, че това писмо е началото на просто едно красиво и безсмислено чувство. Аз изливам чувствата си, ти не ги приемаш простата реалност.

От една паднала ☆"

Юта скъса страницата от дневника и я сгъна на четири. Помоли учителя да отиде до тоалетната и щом получи разрешение излезе от салона и тръгна към шкафчето на Тейонг. Застана пред него и пусна листа през малкия отвор. Без да мисли повече просто избяга от коридора влизайки в тоалетната където се сблъска не с кой да е, а именно Марк.

От всички в училището Марк първи намрази Юта. И всеки път когато му се бе отдала възможност го тормозеше, както ѝ в момента.

Накамото направи опит да избяга, но без успех. Марк го притисна в стената слагайки двете си ръцете отстрани на главата му. Подлата му усмивка не падаше от лицето му, а това единствено плашеше Юта повече и повече. Щом видя, че Марк започва да се приближава стисна силно очи и мислено се молеше да не се случи нищо, но точно тогава усети устните на Марк върху свойте. Правеше безсмислени опити да се освободи, но Марк бе по-силният. Явно му харесваше Юта да се дърпа, защито ставаше све по-груб и настоятелен, започна да плъзва ръцете си по тялото на японеца и щеше да разкопчае панталона му, ако вратата не се бе отворила и през нея не бе влязъл Тейонг, който дръпна приятелят си карайки го да се отдръпне от японеца.

-Марк остави го, не прави глупости.-каза Тейонг и го избута извън тоалетната без да го слуша какво говори, след което се обърна към Юта приближавайки се към него.-Хей, не плачи, спокойно.-каза изтривайки сълзите му, след което се усмихна мило и излезе от тоалетната оставяйки японеца сам със сълзите си.