Хару вървеше с бясна крачка по вече тъмните улици на града. От очите му сякаш излизаха искри, гнева преливаше от него. Идваше му да чупи, крещи, удря, убива, но имаше ли смисъл, след като чувствата няма да отшумят?
Той самият се чудеше защо си го причинява? Как така не успяваше да си избие по-големият от главата, толкова дълго време продължаваше да се мъчи, да има напразни надежди за някакво бъдеще. Всички виждаха мъката му, всички разчитаха погледа му щом пред него застанеше Рен, но какво спираше самият Рен да го забележи? Толкова заслепен ли бе по-големият?
Хару тръшна силно желязната врата на изоставеният склад, в който току-що влязал. Поогледа се за момент, след което тръгна към горният етаж, застана срещу дългият тъмен коридор и се заслуша, не се чуваше нищо, сякаш в сградата нямаше никой, но той знаеше, че нямаше как да е така. Тръгна бавно по него минавайки край големите тежки врати, докато не стигна до една определена в края на коридора, отвори я широко и разкри пред себе си седналите на земята Момо и Мика, които гледаха нещо в телефона.
-О ти си тук?-каза изненадано Момо поглеждайки го.-Ела да видиш, всички новини говорят за това, че най-известният японски сериен убиец е в Корея.-тя обърна екрана към него.-Вече всички знаят, че мафията е в страната.
-Нищо особенно убих само 40 души.-Хару седна до нея и се загледа в екрана.
-Бяха по-малко!-възпротиви се Мика поглеждайки го скиптично.
-Та ти се занимава цяла нощ с някаква курва от един бар, която трябваше да убиеш.-Хару го погледна за момент, а Момо започна да се смее истерично.
-Но я убих нали?-Мика му хвърли злобен поглед.
-Имаш късмет, че не съм ти жена.-каза през смях Момо поглеждайки го.
-А мислиш ли въобще по въпроса? Още чакам отговор...-измрънка под носа си русокосият.
-А тези твой изцепки едва ли е мислила да приема.-пошегува се Хару.
-По-добре да тръгна с Хару, който е гей, отколкото с разгонено детенце.-Момо се изправи на крака и пристъпи към близката масичка.
-Не съм дете!-нацупи се Мика.
-Аз пък не съм убиец.-присмя се Хару.
-А на теб какво ти е?-попита Момо поглеждайки чернокосият.-Защо влезе така ядосан, чак тук чух как удари вратата.
YOU ARE READING
𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?
Romance[ЗАВЪРШЕНА!] -Смешно е нали? Сякаш имам дежа ву.-Рен се засмя сухо държейки ръката му здраво.-Отново те виждам на това легло, толкова...толкова слаб. Отново не успях да те защитя и сега се измъчвам заради това.-той сведе глава опитвайки да възпре съ...
