[10 години по-късно]
}Кратка ретроспекция{
След онази така страшна и болезнена нощ, всички стояха в болницата и очакваха всеки момент някой лекар да излезе от болничната стая и да им каже в какво състояние бе Хару. След няколко мъчителни часа една сестра излезе от болничната стая заставайки пред тях с унило изражение.
-Как е той?-попита притеснено Рен, наблюдавайки я.
-Съжалявам, но пациента е в кома. Не знаем дали има изгледи да се събуди скоро, но единственото, което можем да направим в момента е да чакаме и да се надяваме на чудо.-каза с лека въздишка тя, поклони се ѝ се върна обратно в стаята.
-Кома?-едва повтори Рен падайки на земята облят в сълзи...
Щом разбраха в какво състояние беше най-малкият всички бяха меко казано съкрушени. Всеки ден го посещаваха, стояха до него, говореха му, успокояваха го или поне така успокояваха себе си. Дните минаваха в надежда, но бе настъпил и един съдбоносен ден...
Днес Рен трябваше да се върне в Япония...времето му в Корея вече бе свършило и работата го чакаше. Той мина за последно през болницата, сбогува се с малкият японец и тръгна към летището. С него тръгнаха всичките му хора, както ѝ Юта и Тейонг. Но имаше едно изключение, един човек не се върна в Япония.
Юта и Тейонг някак успяха да намерят пътя си един към друг. След изчезването на Марк, Тейонг бе започнал сериозно да размишлява над чувствата си, а тези на Юта така ѝ не си бяха отишли никога. В момента двамата бяха щастливи заедно.
Марк и Джехьон вече летяха към Канада, далеч от всичко свързващо ги с миналото. Вече бяха свободни да живеят така, както никога не бяха успяли.
}В момента{
Рен стоеше в болничният асансьор очаквайки всеки момент той да спре на определеният етаж. И щом това се случи, той слезе от него и тръгна към стаята, в която не бе влизал от години. Отвори бавно вратата и пристъпи бавно навътре настанявайки се на свободният стол.
Той се загледа в спокойното лице на Хару и съвсем лека въздишка се отдели от устните му, а една самотна сълза се спусна по бузата му.
VOUS LISEZ
𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?
Roman d'amour[ЗАВЪРШЕНА!] -Смешно е нали? Сякаш имам дежа ву.-Рен се засмя сухо държейки ръката му здраво.-Отново те виждам на това легло, толкова...толкова слаб. Отново не успях да те защитя и сега се измъчвам заради това.-той сведе глава опитвайки да възпре съ...
