𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

chapter twelve

Утрото настъпи бързо, японците вече бяха напълно готови за пътуването и чакаха да минат последните десет минути, преди да тръгнат. Багажа им беше захвърлян до входната врата, а те стояха на дивана и допиваха сутрешното си кафе, като Юта се бе излегнал на дивана и гърба му бе опрян на гърдите на Рен.

И двамата усещаха топлината на другия, аромата му, леките потрепвания и начина на дишане. Юта усещаше и сърцето на другия, то биеше та спокойно, но и някак едва се одържаше да стои в гърдите му, действаше му успокояващо да го усеща, а на моменти и да го чува.

Въпреки настанилото се спокойствие и красивият техен момент вече бе време да тръгват. Наближаваше седем сутринта и трябваше да вземат двамата корейци и да потеглят към Сеул, който не беше много близо. Рен предполагаше, че ще са в крайната си точка малко след обяд, но това не бе особенно голям проблем, негова работа предстоеше да се случи едва утре, което значеше, че колкото и да не му се искаше щом стигнат в хотела трябваше да се усамоти и да малко или много да си почине психически и да се натовари психически.

-Дай ми тази чанта.-каза Рен посягайки към ръцете на другият.

-Стига Рен, взе целият багаж, мога да нося поне една чанта.-възпротиви се Юта гледайки го скиптично.

-Дай ми я Юта.-каза малко по-остро Рен, с което накара Юта да се предаде и да му предаде голямата чанта, която бе готов да носи.

-Не съм бебе.-изхленчи раздразнено русокосият и излезе от къщата изчаквайки другия, за да може да заключи.

-Ти си малкото ми бебе.-отвърна с широка усмивка Рен, гледайки нацупеното пред него момче.

-Готово.-каза Юта след като заключи входната врата.

-Добре да вървим.-Рен тръгна по тротоара надолу, спирайки се пред гаража на къщата.

-Ако мислиш да ходим със старата бракма, която е в гаража, съжалявам, но няма да стигнем дори до пряката по-надолу.-на лицето на Юта се настани иронична усмивка, която веднага се превърна в широко отворена уста, когато вратата на гаража се вдигна и разкри, голям и красив черен джип, лъснат до блясък.

-Май ще стигнем, дори до другият край на Корея.-каза шеговито Рен и отвори багажника, като остави всичкият багаж.-Само ще стоиш или ще се качваш?-подвикна вече до вратата.