𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter twenty seven

Хару се размърда в здравата хватка на Рен опитвайки се да стане от леглото.

-Защо толкова се дърпаш?-измрънка Рен дърпайки го към себе си.

-Имам работа, а ти не ме пускаш! Обмислях да ти отрежа ръчичките с любимият си нож, но щях да го изцапам!-каза сериозно Хару поглеждайки го злобно.-Пусни ме!

-Не искааам! Ще седиш цял ден при мен, нека спим до довечера!-Рен постави лека целувка на устните му и отново го придърпа надолу към себе си.

-И какво ще правим довечера?-Хару го погледна тъпо очаквайки другият да го пусне.

-Въртят ми се няколко идеи.-Рен се усмихна хитро и спусна ръката си по гърба на по-малкия.

-Веднага спри всякакви движения иначе наистина ще останеш без ръце.-Хару хвана ръката му махайки я от себе си.

-Защо си толкова кисел?! Та още е сутрин, нека поспим малко, каква важна работа имаш в осем сутринта?!-Рен го изгледа въпросително.

-Първо на първо един след обяд е.-Хару извъртя очи и се измъкна от захвата на любимия.-Второ на второ трябваше да изляза преди два часа и в момента трябва да тръгна.-той погледна многобройните съобщения на телефона си и затвори очи за момент, след което ги изтри и се изправи.-Влизам в банята ти продължавай да спиш.

Хару взе една хавлия от гардероба и влезе в банята заключвайки вратата. Пусна водата на душа и влезе под нея започвайки да измива косата и тялото си. След по-малко от десет минути спря водата и застана пред огледалото оглеждайки отражението си. Цялото му тяло беше в смучки, и повечето бяха по врата му, но щеше да успее да ги скрие ѝ без грим. Той въздъхна леко отчаяно.

Бе радостен, че най-накрая спечели любовта, но дали щеше да успее да я задържи? Не искаше Рен да страда повече, искаше да му даде щастие и да вижда усмивката му. Да знае, че ѝ на двамата им пука за тях. Колко красиво звучеше само "те" двамата заедно, не по отделно...

Хару разклати глава за момент и започна да изсушава влажната си черна като катран коса. Щом вече бе готов излезе от банята само по хлабаво обвита около кръста кърпа и застана пред гардероба вадейки си широка черна тениска и черни дънки, заедно с боксерки и чорапи. Облече се набързо и излезе тихо от стаята тъй като Рен вече бе заспал отново.

Мина набързо през кухнята правейки си кафе, след което отиде в гаража и взе ключовете за колата си от таблото. Качи се в нея и потегли. Чакаше го около три часов път до военният затвор на Сеул.