𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter eleven

Звънеца би известявайки края на сутрешните часове. Тъй като беше петък след обедната почивка всички ученици, които са записани в клубове или извън класни занятия трябваше да останат и следобеда, за да може да присъстват. Юта беше един от тези ученици, преди време се бе записал в клуб по литература с ясната цел да убива времето си и сега трябваше да иде.

Рен побутна леко Юта, който бе заровил глава в ръцете си и се опитваше да поспи поне малко, за да мине времето по-бързо. След като Рен го побутна малко по-силно русокосият вдигна глава и разтърка сънено очи.

-Хайде да идем в столовата да хапнем нещо?-предложи чернокосият ставайки от мястото си.

-Ммм.-бе единственият звук, който излезе от устата на Юта преди да сложи глава на чина.

-Хайде Юта, иначе ще те нося.-каза Рен и игрива усмивка се появи на лицето на по-малкият.-Сериозно ли?

-Да!-отвърна доволно Юта.

По-големият застана с гръб пред него и Юта не почака втора покана, а скочи на гърба му обвивайки ръцете си около врата му. Рен хвана краката му малко под бедрата и тръгна по празният коридор, почти бяха пред вратата на столовата, когато Юта спря Рен.

-Какво има? Да не би да се чувстваш зле?-по-големият се притесни и наклони глава настрани, за даа види лицето на другият.

-Не спокойно, просто...-Юта започна несигурно.

-Какво? Давай смело, няма от какво да се притесняваш.-укоражи го Рен усмихвайки се.

-Писах писмо...за Тейонг.-каза несигурно по-малкият.-Вътре написах какво чувствам, описах какво изпитвам в момента Рен.-обясни му.

-Това е чудесно Юта, радвам се, че си събрал смелост да го направиш.-гласа на големият бе радостен, но от сърцето му се отдели още едно парче...

-Това е неговото шкафче, може да ме пуснеш, за да оставя писмото, докато няма никой.-Юта разхлаби захвата си около врата на Рен, а Рен освободи краката му, пускайки го на земята.-Върви в столовата и вземи нещо, аз идвам след малко.-личеше си по лицето на Юта, че е объркан и раздвоен, но най-вече наранен.

Рен единствено кимна и тръгна към столовата оставяйки приятелят си сам да вземе решение...

Това решение...

Щом влезе в столовата Рен взе два сандвича и две шишета вода, както и едно ягодово мляко, ако на Юта случайно му се пиеше. Вече взел всичко по-големият тръгна към определена маса носейки двете табли, щом бе до масата се спря и заговори.

-Хей момчетан-поздрави.-Може ли да седнем с Юта при вас?-попита гледайки другите двама, които го наблюдава объркано.

-Разбира се.-каза Тейонг и махна раницата си от единият стол.-А къде е той?-попита започвайки да се оглежда.

-Всеки момент трябва да дойде.-обясни Рен сядайки.-Искам да ви попитам нещо.

-Давай смело.-каза Марк усмихвайки се някак фалшиво.

-Утре с Юта ще ходим до Сеул и смятам да останем там целият уикенд с две нощувки. Понеделник следобед се връщаме. Тъй като имам работа бих искал да ви попитам бихте ли дошли с нас, за да може Юта да не е сам?-Рен се усмихна някак срамежливо и се почеса нервни по тила.-Аз поемам всички разходи не се притеснявайте.-допълни.

-Аз нямам против.-отвърна Тейонг повдигайки разсеяно рамене.-Отдавна не съм пътувал с приятели, така че съм за.

-Тогава и аз съм за.-отвърна просто Марк продължавайки да се храни.

-За какво сте за?-попита Юта сядайки между Рен и Тейонг.

-Рен ни покани да дойдем с вас до Сеул.-каза монотомно Марк неотделяйки очи от Юта.

-Кога ще ходим до Сеул?-попита объркано Юта поглеждайки приятелят си.

-Утре сутринта тръгваме, ще се върнем в понеделник, имам малко работа там, а ѝ ще се видиш със Сана, тя пристига тази вечер и ще запази стаи в хотела.-каза просто Рен усмихвайки се невинно.

-Аз защо не знам?-попита сериозно Юта.

-Вече знаеш... Довечера си оправете багажа и утре в седем сутринта да сте готови, ще дойда да ви взема.-каза чернокосият японец и започна да се храни.