𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter sixteen

Рен влезе в стаята си и откопча с един замах всички копчета на ризата си сваляйки я от гърба си. Вече се чувстваше свободен, цял ден чувстваше, че се задушава в собствената си кожа. Той навлезе в стаята заставайки до леглото си и щом се обърна подскочи леко, защото не бе очаквал русокосият японец да е в стаята му.

-Юта какво правиш тук?-попита Рен хвърляйки ризата на леглото.

-Искам да поговорим.-каза унило Юта.-Съжалявам за снощи, не знам какво ми стана изведнъж. Просто почувствах нужда да си до мен.-сподели Юта поглеждайки извинително приятелят си.

-Спокойно, заради една глупост няма да правим от мухата слон.-тона на Рен бе спокоен, но вътрешно усети онази болка, която изпита миналата вечер.

-Благодаря ти.-Юта стана от креслото и прегърна силно Рен.

-А за годежа...-започна Рен отвръщайки на прегръдката.-няма да се омъжа за теб!-каза твърдо.

-Но аз не искам да те омъжат насила.-Юта го погледна с жални очи.

-А аз няма да омъжа теб насила.-Рен разроши косата му.-Спокойно, аз взех решение и знам кое е правилно за мен, а ѝ нещата с Тейонг явно потръгват.-Рен му се усмихна леко.

-Рен, нямам против да се омъжа за теб.-увери го.

-Но аз имам.-Рен отмести погледа си, сдържайки малкото сълзи напиращи в очите му.-Стана късно иди си почини, утре ни чака път.-Рен му се усмихна насила и го проследи с поглед как излиза от стаята, след което изтри с длан влажните си очи и си пое дълбоко дъх, а после го издиша силно.

Постоя известно време седнал на земята и подпрял гръб на студената стена наблюдавайки небето. Погледа му се местеше от време на време към малката чантичка стояща на чаената маса, знаеше че в нея има толкова наркотици, колкото да го докарат до свръх доза и просто всичко да свърши, но после се сещаше, за всичко, което бе изживял и мотива му за живот и връщаше погледа си към прозрачната врата и се взираше в безкрайността.

Бе изкаран от транса, в който бе попаднал, след като на вратата се почука и Сана влезе вътре леко раздразнена.

-Рен да ти се намира джобно ножче?-попита заставайки по средата на стаята.-Защо си на земята?-попита забелязвайки го.

-Тук ми е удобно.-отвърна изправяйки се.-Защо ти е джобно ножче?-попита гледайки я объркано.