𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter twenty five

•Пет месеца по-късно•

Може да се каже, че за тези пет месеца доста неща се бяха променили...

Юта и Тейонг бяха в тайна връзка, след онази така незабравима първа нощ. Откакто бяха заедно постоянно търсеха допира и ласките на другият. Юта бе станал по-отворен за света, винаги бе усмихнат и вече виждаше света през розови очила, всичко бе съвършено в неговите очи.

Японеца бе опознал нова страна на Тейонг. Мислеше, че е така мил и добър във всички отношения. Бе се влюбил в едно добро и мило момче, но щом го опозна сам осъзна, че Тейонг бе нещо повече. Корееца винаги мислеше за него, обгрижваше го, даряваше го с нежност, показваше любовта си. Разговорите им късно вечер бяха дълги и красиви. Но не във всичко Тейонг бе така мил, имаше и скрита страна... Станеше ли въпрос за правене на любов вече нямаше ѝ следа от онази първоначална нежност, в леглото бе доминант. Обичаше да доставя удоволствие на Юта, но ѝ на себе си, беше груб, но в границите на нормалното и никога не правеше нещо, което японеца не иска.

Тейонг също бе осъзнал, че има симпатии към Юта, и в онзи ден, първата им целувка отвори напълно очите му за истината. Харесваше Юта и то много. Той бе този, който предложи двамата да се съберат, но решението да се крият бе взаимно.

Юта криеше от Рен, за не го накара да страда допълнително, докато Тейонг криеше от Марк, знаеше че Марк има чувства към Юта, но му бе прекалено трудно да игнорира своите. Всеки път щом излезе с него се сещаше за обещанието си и започваше да изпитва чувство на вина, че го лъже, че крие от него, но ако му сподели ще е принуден или да се раздели с Юта, или да изгуби най-добрият си приятел...

Нещата при Рен не бяха кой знае колко розови. Последните няколко месеца бе успял да си избие Юта от главата, вече не изпитваше същите силни чувства към него, но за сметка на това друг зае главно място в сърцето му. И този някой бе Хару. Рен имаше чувството, че сънува, че играе една и съща игра за втори път и всичко се повтаря. Усещаше, че накрая отново пак щеше да е губещ. Виждаше се с Хару почти през ден, но винаги щом се видеха по-малкият получаваше странни имейли или обаждания от частни номера. И винаги щом му звъннеха излизаше или се отдалечаваше, Рен усещаше, че другият криеше нещо, но не можеше да разбере какво и защо?

Последните месеци Хару и Марк се бяха сближили много. И малко по малко Марк започваше да има доверие на Хару и разчиташе на него. Бе нестандартно двамата да се сближат така изведнъж, но си приличаха много, и двамата се разбираха така все едно цял живот да се познавали. Постепенно Марк започна да запознава Хару с някой от нещата в неговата мафия и кои са доверените му хора, но все още си имаше едно на ум за японеца. Макар и да го харесваше, съмнението го изяждаше отвътре...

Всеки бе осъзнал нещо. Всички бяха решили какво искат от съдбата и бе въпрос на време да го получат, по един или друг начин. Юта бе получил мечтаното момче. Тейонг бе осъзнал чувствата си, но нещо му се губеше...

От както се бе събрал с Юта спря да получава писма. Тайният автор бе потънал в дън земя и нямаше ѝ следа от него, обаче Тейонг го бе осъзнал късно. Цялото му внимание бе дадено на Юта и на мисли за Марк. А в момента започваше да се замисля за разговора с Марк... Ами, ако наистина Юта бе звездата? Защо така изведнъж писмата спряха? Как ще реагира Марк, ако Тейонг му каже, че звездата е Юта? Ако му сподели, че го харесва? Че имат връзка?

Тези мисли винаги присъстваха в съзнанието на Тейонг и го подлудяваха с всеки изминал ден. Знаеше, че с тези премълчавания и лъжи може да загуби Марк, неговият най-верен и ценен човек. Дали щеше да го преживее? Да забрави годините приятелство? Да го направи заради любовта?

Винаги бе казвал, че няма да предаде приятел за любов, че това е безсмислено и приятелството е за цял живот! Но дали бе способен да пусне Юта? Дали бе способен да пусне Марк?

Сам не знаеше, кое щеше да е по-лесно и по-малко болезнено, но всеки път клонеше към това да задържи само единият в краен случай и той знаеше, кой щеше да е този някой, ако се стигне до там. И при мисълта сърцето го свиваше.

Бе ли способен да го пусне...?

Бе ли способен да го остави след всичко...?

Някога щеше ли да успее да си го върне отново като приятел...?

Не знаеше, това бе отговора, но се надяваше...