Хару отвори бавно очи срещайки мръсно белият таван. Чувстваше се изключително добре и отпочинал. Той се изправи в седнало положение на леглото и се огледа. Беше с малка стая, стените бяха боядисани в тъмно сиво, а завесите на прозорците бяха черни. Точно в негов стил. Сънено разтърка очите си, след което се изправи и излезе от стаята запристъпвайки по не чак толкова дългият коридор към леко отворената врата на кухнята, откъдето се чуваше говора на телевизор и дрънченето на кухненски прибори и съдове.
-Колко време бях в безсъзнание?-директно попита щом влезе при другият.
-Оу вече ви буден?!-попита стреснато Мика.-Три дни.
-Цели три дни?!-почти извика по-малкият.
-Какво очакваше?-Мика се засмя и му направи знак да седне.-Какво чувстваш?-той сложи чия с храна пред него.
-Нищо, какво да чувствам?-попита объркано Хару.
-Не се ли радваш да ме видиш?-Мика седна срещу него гледайки го с любопитство.
-Не.
-Болка?
-Не.
-Умора?
-Не.
-Това лекарство ще излезе много ефективно?-учуди се русокосият.
-Как върви всичко?-попита Хару, след като изяде няколко хапки.
-Нормално.-отвърна незаинтересовано.-Чакахме да се събудиш, за да знаем какво да очакваме за напред.
-Плана трябва да се задейства още по-бързо.-тона му бе твърд и сериозен.-Трябва да намериш Джехьон.
-Защо ни е?-Мика направи объркана физиономия.-Той е в Канада до колкото знам, занимава се с начините за контрабанда.
-Трябва да му кажеш, да дойде ѝ да си прибере братчето.-Хару хвърли поглед към екрана на телевизора за момент.-Иначе ще трябва да го убия.-каза леко подсмихвайки се.
-Защо направо не го убиеш? Какво ти пука, той си го проси щом се закача с Рен.-изтъкна Мика.
-Не убиваме семействата на своите.-Хару го погледна поучително.-Няма да убия последното семейство на Джехьон.
-Така да бъде.-Мика взе телефона си и започна да търси определен контакт.-До няколко часа ще съм го открил. Какво да му кажа? Да дойде по спешност в Корея?
-Не, кажи му да чака инструкции. И нека да е в готовност да дойде.-Хару се облегна на стола.-Върне ли си по-рано в страната рискуваме да разкрият самоличността му.
YOU ARE READING
𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?
Romance[ЗАВЪРШЕНА!] -Смешно е нали? Сякаш имам дежа ву.-Рен се засмя сухо държейки ръката му здраво.-Отново те виждам на това легло, толкова...толкова слаб. Отново не успях да те защитя и сега се измъчвам заради това.-той сведе глава опитвайки да възпре съ...