Chapter thirty three

32 3 2
                                    

Хару отвори бавно очи срещайки мръсно белият таван. Чувстваше се изключително добре и отпочинал. Той се изправи в седнало положение на леглото и се огледа. Беше с малка стая, стените бяха боядисани в тъмно сиво, а завесите на прозорците бяха черни. Точно в негов стил. Сънено разтърка очите си, след което се изправи и излезе от стаята запристъпвайки по не чак толкова дългият коридор към леко отворената врата на кухнята, откъдето се чуваше говора на телевизор и дрънченето на кухненски прибори и съдове.

-Колко време бях в безсъзнание?-директно попита щом влезе при другият.

-Оу вече ви буден?!-попита стреснато Мика.-Три дни.

-Цели три дни?!-почти извика по-малкият.

-Какво очакваше?-Мика се засмя и му направи знак да седне.-Какво чувстваш?-той сложи чия с храна пред него.

-Нищо, какво да чувствам?-попита объркано Хару.

-Не се ли радваш да ме видиш?-Мика седна срещу него гледайки го с любопитство.

-Не.

-Болка?

-Не.

-Умора?

-Не.

-Това лекарство ще излезе много ефективно?-учуди се русокосият.

-Как върви всичко?-попита Хару, след като изяде няколко хапки.

-Нормално.-отвърна незаинтересовано.-Чакахме да се събудиш, за да знаем какво да очакваме за напред.

-Плана трябва да се задейства още по-бързо.-тона му бе твърд и сериозен.-Трябва да намериш Джехьон.

-Защо ни е?-Мика направи объркана физиономия.-Той е в Канада до колкото знам, занимава се с начините за контрабанда.

-Трябва да му кажеш, да дойде ѝ да си прибере братчето.-Хару хвърли поглед към екрана на телевизора за момент.-Иначе ще трябва да го убия.-каза леко подсмихвайки се.

-Защо направо не го убиеш? Какво ти пука, той си го проси щом се закача с Рен.-изтъкна Мика.

-Не убиваме семействата на своите.-Хару го погледна поучително.-Няма да убия последното семейство на Джехьон.

-Така да бъде.-Мика взе телефона си и започна да търси определен контакт.-До няколко часа ще съм го открил. Какво да му кажа? Да дойде по спешност в Корея?

-Не, кажи му да чака инструкции. И нека да е в готовност да дойде.-Хару се облегна на стола.-Върне ли си по-рано в страната рискуваме да разкрият самоличността му.

 𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?Where stories live. Discover now