𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter twenty eight

Тейонг стоеше на чина си до легналия със затворени очи Юта и просто наблюдаваше бялата дъска, която бе цялата изписана с формули по математика. Бавно прехвърляше малката си чаша с кафе от едната ръка в другата и мислено искаше да иде до отвореният прозорец и просто да скочи от него.

Главата го болеше прекалено много от всички мисли и въпроси, които напираха в нея без отговор. Винаги щом вземеше едно решение имаше едно НО.

Разума му казваше отговора, който трябваше да избере, да защити, но сърцето му не бе на същото мнение. Той водеше вътрешна война със себе си и не знаеше кой ще е по-наранен накрая, когато всичко свърши. Отдавна обмисляше действията, които ще предприеме, но не можеше да се реши да го направи. Не искаше да загуби, но ѝ не искаше да живее като лъжец и предател.

Той потърка очите си с ръце и отпи от кафето си, след което насочи погледа си към спокойно спящия на чина Юта и се усмихна леко. "Сладък е."-помисли си.

-Юта...-каза тихо побутвайки другият по рамото.-Юта...

-Ммм.-японеца отвори сънено очи и се загледа в сериозното изражение на корееца, след което се изправи бързо.-Какво има Те?-попита объркано.

-Нека поговорим...за нас.-каза с лека тежест в гласа.

-Какво за нас? Нека остане тайна Те, не искам да се разкриваме.-изстреля бързо Юта започвайки да си играе с пръстите на ръцете си.

-Не, не е за това, спокойно.-Тейонг хвана едната му ръка в своята и го погледна в очите.-Нека се разделим...-каза отделяйки погледа си от кафявите като лешник очи, които започнаха да се пълнят със сълзи.

-Къде..сгре-сгреших?-попита Юта с пречупен глас.

-Никъде, просто...

-Какво? Защо така изведнъж искаш да скъсаме?!-каза малко по-силно японеца изтривайки явно няколко от сълзите си.-Нали вчера всичко беше наред? Тази сутрин беше мил, защо след като искаш да се разделим?!

-Не мога да продължа така Юта...-започна Тейонг поглеждайки го.-Не мога да те лъжа така...

-К-Как така лъ-лъжеш?-очите на Юта се разшириха.

-Не беше истинско Юта.-очите на Тейонг станаха сурови, а гласа му твърд.

-Защ-що?

-Забавление?-Тейонг пусна ръката му и вдигна незаинтересовано рамене.-Беше ми интересен, в началото. Сега просто вече се изтърка.-Тейонг се усмихна лукаво.