𝒲𝒾𝓁𝓁 𝓎ℴ𝓊 𝒶𝒸𝒸ℯ𝓅𝓉 𝓂𝓎 𝓁ℴ𝓋ℯ?

Chapter nine

Часовете вече бяха свършили, всички започнаха да прибират нещата си и да излизат от стаята тръгвайки си. Някои отиваха на допълнителни уроци, други на тренировки, трети се прибираха вкъщи, а четвърти като нашите японци отиваха в една от близките закусвални за бързо хранене и си поръчваха храна, която да ядат докато си почиват от изморителния ден в компанията на спокойна музика и отсрещният човек.

Юта и Рен бяха седнали в една от близките до дома им закусвални и си бяха поръчали. Двамата се любуваха на прекрасният аквариум, до който беше масата им. В него имаше много рибки, всяка от които се различаваше по нещо. Вниманието на Юта бе привлечено от една пълна с енергия рибка, която не спираше да плува дори за момент, докато това на Рен бе привлечено от не чак толкова енергична рибка, която предпочиташе да стои до водораслите и просто да наблюдава случващото се.

Не след дълго поръчката им вече бе при тях. Двамата благодариха на милата сервитьорка и започнаха да се хранят бавно.

-Как ти се стори училището?-попита Юта оставяйки бургера си в чинията.

-Ужасно.-двамата се засмяха искрено.-Но ще изкараме една година.-допълни спечелвайки си скиптичен поглед от по-малкият.

-Не разбирам защо искаш да ходиш на училище...-измрънка Юта отхапвайки от бургера.

-Защото не съм ходил след като ти замина.-каза тъжно Рен гледайки внимателно реакциите на Юта.

-Между другото, наистина ли родителите ми са те осиновили?-попита някак стреснато Юта.

-Да, аз не исках, но нямах избор.-обясни му, но щом видя въпросителният му поглед се почувства длъжен да му обясни цялата ситуация.-След като ти замина, те ми предложиха да ме отгледат, аз отказах не исках да оставям татко.-каза Рен забивайки поглед в ръцете си.-Но те ми казаха, че ако не приема няма да ти позволят да живееш.

-Защо са искали толкова много да станеш техен син?-попита объркано Юта гледайки го невярващо.

-Знаеш с какъв бизнес се занимават родителите ти. Знаеш и защо от малък те измъчваха така. Е щом аз се появих сметнаха за по-удачно ти да изчезнеш и те отпратиха, аз им трябвам, за да наследя всичко след няколко години. Бизнеса става все по-опасен и те знаеха, че ти няма да се справиш нито ще приемеш да продължиш всичко. Направих го за теб Юта, за да те спася. Това бе единственият начин да спася смисълът на живота си, и любовта. Да ти осигуря живот, макар и тежък, знаех че ще ми позволят да те открия след време и го направиха, затова сега съм тук и искрено се надявам да не съм сгрешил с избора, който направих преди време.-гласа на Рен бе станал тих, а сърцето му се късаше докато разказваше историята, знаеше, че на Юта му е било тежко, но знаеше и през какво е минал самият той, не искаше да се връща там където започна всичко, но бе въпрос на време.