Контролирани Желания 🔞

Първа глава

Арина

- Не можеш да ми го причиниш, Арина, ние двамата сме създадени един за друг.

Радостин се протегна, за да хване ръката ми, а аз мигновенно отдръпнах моята. Хората казват, че когато зарежеш някого винаги има сцени. Поради тази причина избрах претъпкано столично кафене, за да го избегна. Уви, Радостин мина през отрицание и гняв, а сега е на път да се разплаче. Не разбирам защо го превръща в такава драма, още от самото начало му казах, че не искам нищо сериозно. Без гушкане, гледане на филми, ходене у техните, запознанства с приятели. Просто хубав секс и нищо повече. Но той развали всичко като стана прекалено обсебен и вманиачен.

- Бях ясна в самото начало, имах едно единствено правило и то беше да не се влюбваш в мен. А ти какво направи? – размахах ръце във въздуха – Точно обратното.

- Но аз разказах всичко за нас на майка ми и тя е очарована от теб, Ари. Дори те покани на вечеря. – опита да хване ръката ми, но аз бързо я дръпнах и поставих под масата.

- Това ми звучи като твой проблем. – повдигнах рамене, вече искам да приключваме с това.

- Не можеш да постъпваш така с чувствата ми. Аз те обичам!

- Виж, за две седмици няма как да ме обичаш. - извъртях очи. – Ще се оправиш.

Радостин удари с юмрук по масата и всички прибори издрънчаха. Хората на другите маси замлъкнаха и приковаха любопитните си погледи към нас.

- Ще съжаляваш за това, Арина! Много ще съжаляваш!

С тези думи стана от масата и изхвърча бързо от заведението. Гледах как напускаше заведението и отместих очи едва когато загубих фигурата му. Междувременно хората на другите маси продължаваха да ме гледат, а някои от тях, вероятно разпознали ме, започнаха да си шушукат.

Вече си представях утрешните новини из жълтите сайтове, "Певицата Арина Павлова, заряза поредният си възлюбен". Поредният удар за баща ми.

Поставих слънчевите си очила на лицето, извадих една банкнота от двадесет лева и я оставих на масата.

Вървях към колата си, когато телефонът ми започна да звъни, беше сестра ми.

- Слушам, Софи! – поздравих весело, докато се разминавах с другите хора по улицата.