Контролирани Желания 🔞

Тринадесета Глава

Арина

Все още не мога да повярвам какво се случи тази вечер. Аз правих секс с Борис. И Бог да ми е на помощ, но това беше най-хубавият получен оргазъм в живота. По кожата ми все още протича ток всеки път когато си припомня къде ме е докоснал. Ръцете му по тялото ми, устните му оставяйки мокри целувки по целият ми врат и пенисът му заровен целият в мен. Чувствах се все едно политам в облаците докато оргазмът изпълваше цялото ми тяло.

Не исках да си тръгвам библиотеката, исках да остана там завинаги с него. Но знам, че ако бях останала, ситуацията между нас щеше да се усложни още повече.

Получих това което исках. Преспах с него. Сега всичко трябва да се оправи, нали? Ще загубя интерес към Борис, той ще спре да има такова въздействие върху мен и ще мога продължа напред с живота си. Колкото и да си го повтарям и да се опитвам да убедя себе си в това, дълбоко в себе си знам, че нищо от това няма да получи. Няма да загубя интерес към него, напротив, сега всичко за което ще си мисля е колко ми харесва чувството да бъда в ръцете му. 

Партито приключи и е  време да се прибирам към вкъщи. Сбогувах се с родителите си и София и си тръгнах от бащината къща. Когато най-сетне достигам до колата си, забелязвам нещо необичайно на чистачките. Приближавам се по-близо и забелязвам една червена роза и бележка прикрепена към нея. Изненадана вземам бележката в ръце и се зачитам.

"Честит Рожден Ден, любима моя, Арина!

Върни се при мен и ще те направя най-щастливата жена на света." – Р.

Отегчена смачквам бележката и заедно с розата я изхвърлям в коша за боклук наблизо. Започвам да се оглеждам в двете посоки, но няма никой наоколо.

Никога не съм водила Радостин в къщата на родителите си, те дори не знаят как изглежда, което означава, че този психопат трябва да ме е проследил до тук. Сещайки се какво направи с гумите на колата ми миналата седмица, не съм сигурна дали докато е оставял глупавата си бележка не е направил и нещо друго с колата ми.

Вадя телефона от чантата и си викам такси. Вярвах, че времето ще му помогне да преживее раздялата ни, но ситуацията вече започва да излиза извън контрол. Първата ми работа утре ще е да си уредя среща с майка му, надявам се тя да ми помогне да се отърва от Радостин веднъж завинаги.